Голямата сграда и къщата за гости бяха заобиколени от ниска ограда, разположена на около петстотин метра разстояние. Тя беше добре прикрита, за което спомагаше и самият контур на земята — всъщност не бихте я забелязали, освен ако не излезете точно пред нея. Изглежда, беше и електрифицирана.
От другата страна на оградата, на около стотина красиво оформени акра, се намираше друго, по-малко имение. В него имаше дузина малки къщи, нещо, което, изглежда, беше доста голям автомобилен гараж в бежова метална сграда и малък офис комплекс. Четиристотинмилиметровият обектив на Пачия крак беше хванал Дъг Докинс с ръка, вдигната към веждите, загледан към „Чесната“ на авиолинии „Блу Скай“. На това място можете да чуете гласа на Пачия крак — да, знам, нарушил е прикритието си, но пък си струваше да каже: „Усмихни се, заднико, сега ще излети едно пишленце.“
Прехвърлихме видяната информация на хартия. Охраната беше впечатляваща. По-добра, отколкото в Белия дом. Зад външната ограда имаше наземни сензори. Имаше инфрачервени сензори. Имаше и добре заплатена, високо мотивирана охрана, която даваше двадесет и четири часови дежурства. Те обикаляха около оградата (с chemin sanitaire127, която се изораваше и изравняваше три пъти дневно) в ландровери. В постовите кабинки стояха по двама, като се сменяха на телевизионните монитори и сензорните екрани, за да не се изморяват очите на никой от тях. И облечени в сини сака, сиви свободни панталони, бели ризи, червени вратовръзки и с пистолети на кръста, обикаляха из имението по непостоянни маршрути.
Както казах, беше впечатляващо. И несъмнено беше създадена, за да държи боклуците настрана. Но пък съществувам и аз.
Вижте, през осемдесетте години бях прониквал и в едно имение върху 134 акра, което беше също толкова добре (а може би и по-добре) охранявано от това. То се казва Кемп Дейвид и проникнах в него по молба на шефа на канцеларията в Белия дом, който бил прочел за „ТЮЛЕН-група 6“ в някой от секретните доклади. Нивото на заплатата ми не ми позволява да знам как ме е намерил. Знам само, че една сутрин телефонът върху металносивото ми бюро иззвъня и два часа по-късно аз, облечен в цивилни дрехи, седях в Западно крило едно, както се нарича кабинетът на шефа на президентската канцелария в Белия дом, и слушах едно предложение, което не можех да откажа.
Беше ми обяснено, че нумероложката, която работела за първата дама, била разтревожена, че либийски терористи могат да вземат президента за заложник или да го взривят. (Помните, че това бяха дните, когато наказателните отреди на полковник Кадафи обикаляха активно.) Е, гадателите по чаени листа бяха добре дошли в тази администрация и затова първата дама беше се обадила на началник-щаба и казала, че желае охраната в Кемп Дейвид да бъде проверена, за да се чувства уверена, че биха могли да устоят на нападение на терористи по време на уикенда в планините Катоктин в Мериленд. По съпруга й вече били стреляли веднъж. Не желаела той да бъде взет за заложник или взривен.
Първата дама поискала за случая да участват „Делта Форс“. Но тогава за „Делта Форс“ се знаеха толкова много неща, че цялата работа — както и първоизточникът й, — щяха да изтекат в пресата за няколко седмици, което не би подпомогнало ситуацията. А „Червената клетка“ все още действаше под пълна тайна. И така, получихме задача и ни довериха провеждането на това учение за охраната съвсем тайно.
Трябваха ни почти две седмици работа — събиране на данни по същия начин, както терористите биха го правили. Висяхме из околните барове. Правехме снимки. Проверявахме оградите и сензорите. Но тринадесет дни след началото успяхме да изпратим трима тюлени и един килограм от симулиран експлозив „C4“ на пет метра разстояние от „Аспен“, както се наричаше колибата на президента. Това беше достатъчно близо за мен — също и за нумероложката на първата дама.
След като бяхме изпълнили мисията, показахме на морските пехотинци и на тайните служби как точно го направихме, за да могат да вземат необходимите контрамерки. (Впрочем с удоволствие мога да кажа, че охранителната доктрина, която ние, жабоците, разработихме преди десет години, все още се използва в Кемп Дейвид и оттогава никой не е проникнал вътре, въпреки че редовно се провеждат учения от „Делта Форс“ и „ТЮЛЕН-група 6“.)