• Оградата се патрулира, изорава и подравнява три пъти на ден и преминаването през нея би било трудно. Не невъзможно, но трудно.
Док предложи да хванем в капан няколко заека, а след това да ги пуснем, за да видим как охраната реагира, когато зайо-байовците задействат сензорите. Отхвърлих този план, защото щеше да отнеме прекалено много време, за да постигнем някакви ценни резултати.
Очевидният начин беше да заловим един от редовните снабдителни фургони и да влезем в ролята на шофьора. Но както Уондър отбеляза, щеше да бъде трудно да се представим за него на портала. Можем ли тайно да се качим на борда на фургона и да минем през портала, а след това да се изплъзнем и да се скрием?
Не. Онзи пикап бил много стар модел и кутиите с разните деликатни зелени стоки били натрупани в кабината. Друга възможност беше да използваме комбито на „Паджар“, но качването на борда му можеше да се окаже трудно, тъй като го караше шофьор от охраната. Другите посетители не бяха редовни. Нямаше никакви шаблони. Предстоеше ни да ни го начукат.
135-ти час. Уондър, девствено измит, си поигра с компютъра. Спуснахме се със сърфинг из „Интернет“, плъзнахме се по милициите и другите новинарски групи от мераклии. Разровихме обичайните теории за заговори във връзка с Уейко и Оклахома, оплаквания от Агенцията за борба с тютюна, наркотиците и оръжията, както и любовните бележки до Г. Гордън Лиди. След това, заровен в секцията с разнообразни съобщения, Уондър се натъкна на една група потребители, която не бяхме засичали досега — alt.politics.parker-lc.
Накарах Уондър да се включи. Вижте, аз знам нещо, което вие навярно не знаете: Джон Паркър е бил командирът на милицията на колонистите при битката за Лексингтън — първата битка по време на Войната за независимост. Познайте коя е била датата, приятели. Била е утрото на 19 април 1775 г. Това е точно 218 години преди провала в Уейко и 220 години преди атентата в Оклахома. Светна ли ви крушката?
Прелистихме още две дузини статии — за дебати по документите на Медисън129 за федералното правителство, за контрол над оръжията, за престъпността. Уондър се почеса по главата.
— Какво да правим, мамицата му, скипере? Има още двадесет такива табла за бюлетини с подобни неща.
Но не и с дата 19 април. Тези неща май са просто плява.
— Това е камуфлаж, продължавай.
В списъка се съдържаха 160 статии. Статия номер 93 беше онази, която ми трябваше.
От: jparker@lc.com (John Parker)
Относно: Свикването на милицията на Линкълн.
Спомнете си героичните дела на Сам Прескът и ги повторете на неговата годишнина. Сега е моментът. Свободата чака.
Помниш ли уроците по история от гимназиалния курс, нежни читателю? Сам Прескът е бил един двадесет и три годишен лекар, който е тръгнал с коня си вечерта на 18 април 1775 година, за да предупреди патриотите, че британците идват да ги заловят. Да, Пол Ривиър е човекът, получил всички похвали за среднощната езда. Но старият Пол всъщност е бил заловен от британците. А доктор Прескът е човекът, извикал минитмените — както нашите милиции са се наричали в онези дни — за битките в Лексингтън и Конкорд. Л. и К. Както в Лаймън и Клайд. Както в Л. К. Както в Л. К. Строхаус. Понякога се удивявам на себе си, мамицата му.
Прегледахме остатъка от съобщенията. Имаше деветнадесет, в които се говореше за Дж. Паркър. Уондър ги свали на своя харддиск и ги отпечата. Аз се обадих на Мъгс и му предадох списъка с имената и адресите. Докато го правех, Уондър се върна в своя Троянски кон, поигра си половин час и пак влезе в „Интернет“.
Възнамеряваше да направи едно кръгче в стил Робърт Роджър зад лошите, за да можем да им направим засада. Програмата щеше да му позволи да се върне назад и да открие всеки, който е добавял нещо към групата alt.politics.parker-lc. След като това станеше, щяхме да изпратим информацията на Мъгс и Гроус, които да затворят вратите под носа на лошите, без да задействат мрежата от доносници и приятели на Л. К.
Уондър, доволен от собственото си ръкоделие, влезе в „Интелинк“ на Министерството на правосъдието. Оттам се вмъкна в голямата секретна система и в продължение на половин час обикаля из нея, разглеждайки свръхсекретни съобщения от половин дузина агенции. Ако някой е имал същата идея като мен за Оклахома/Уейко/Лексингтън и Конкорд, той явно не говореше за това по „Интелинк“. Там беше тихо като в Пърл Харбър в 06:30 на 7 декември 1941 г.