— Никога не изхвърляй нито едно шибано нещо — ръмжеше Рой, когато бях само попова лъжичка, а той — обръгнал стар жабок, — защото един ден кучите синове, които воюват с хартиени оръжия, ще те подгонят и трябва да се защитаваш. Ти си един шибан боец и затова те ще те смятат за побойник, който не си съхранява добър архив. Е, изтаковай такованите таковачи. Пази всяка шибана хартийка, която мине през бюрото ти. Води си безупречно шибан отчет за това кой, мамицата му, какво, мамицата му, къде, мамицата му, кога, мамицата му, защо, мамицата му и как, мамицата му. (Да, приятели, Рой Хенри Боъм, подполковник от Военноморските сили на САЩ, пенсиониран, наистина говори по този начин. Трябва да запомните, че той, както и аз, е мустанг — срочнослужещо изповръщано, станало офицер, който не забравя нито за миг, че някога е бил помощник-боцман, и то доста добър, мамицата му.)
Добре, да се върнем към съвета на Рой за пазенето на документите. Цитирам: „Пази всичко. Така, когато те погнат, ще ги взривиш само с тежестта на шибаните си факти.“
Оттогава следвам — и дори подобрявам, да кажем — пикантно изразения, но ценен като злато съвет на Рой. Затова отидох при папките си. Да, имам всички публикации по моя занаят — десет оръжейни списания, половин дузина ръководства за използване на специални оръжия и тактика, полицейски каталози, бюлетини на охранителни организации, както и военни списания. Но в мазето си съм събрал теченията на „Тайм“, „Нюзуик“, „Ю Ес нюс“, „Форбс“ и „Мъни“ за цели десет години, както и дебели папки с „Економист“, „Ролинг стоун“, „Мид ийст рипорт“. Да не споменавам „Американското ръководство по оцеляване“ и писмото до Лиди — да, всичките ги имам. И си ги пазя. Макар за АДАМ да нямаше информация, за шест часа събрах цяла купчина статии от списания и вестници за Л. К. (от Лаймън Клайд) Строхаус.
Интересно минало имаше. Според един доста благоприятен очерк в списание „Форбс“ той е най-голямото от тринадесет родени по време на депресията деца на Одеса и Върнън Строхаус — „фермери от северноизточния ъгъл на Тексас, страната на Бони и Клайд17, близо до мястото, където се срещат границите на Оклахома и Арканзас“, според описанието в близък до народа стил от „Уошингтън поуст“ през осемдесетте години. В статиста се казваше още, че родителите на Строхаус загубили къщата си за 120 долара, защото не могли да изплатят месечна ипотечна вноска от 8 долара. (Казваше се също, че един от вашингтонските му адвокати бил някой си Грант Грифит. Това ме накара да поставя малка черна точка до името на Строхаус. Грифит беше прокарващият влияние бивш министър на отбраната, когото застрелях, защото бях открил, че стои зад изнасянето на ядрени ракети „Томахоук“ за една ултранационалистическа японска групировка.)
Е, черна точка или не, Л. К., както Лаймън Клайд предпочиташе да бъде наричан, беше автентичният американски оригинал — самоиздигнал се мъж. Портретите от Дейвид Бърнет18, които намерих в списание „Форбс“, показваха върлинест — почти два метра, — жилест селянин с лице на койот, крака, които се допираха в коленете, големи уши и прическа тип помпадур от петдесетте години. Обличаше се добре, но не крещящо в лондонски костюми и предпочиташе каубойските ботуши пред обувките с връзки.
Селското у него беше неподправено: брал памук и ориз като шестгодишен, работил в кланица като тийнейджър и носил петдесеткилограмови блокове лед за двадесет и пет цента дневно, вместо да учи в гимназията. На осемнадесет бил привлечен на военна служба — избрал авиацията. Три години по-късно, като сержант, заслужил Почетния медал на Конгреса, когато спасил своя взвод от Рейнджърската рота на Осма армия да не ги унищожат китайските комунисти на хълма Ипсак. Китайците ги пресрещнали, когато пресекли река Ялу, за да се намесят в полза на севернокорейските си съюзници. Шест месеца по-късно, все още на патерици, бил награден от Труман на церемония в Белия дом.
След армията се върнал в Тексас и си намерил работа в нефтените полета. Съгласно един очерк отпреди шест месеца в „Тайм“ „той бил най-щастлив, когато работил с ръцете си, докато засмърдявал на пот“.
Оказа се, че бил и предприемчив. Според „Бизнес уик“ към края на петдесетте бил дребен търсач на нефт. По времето, когато Кенеди бил избран, направил първите си пет милиона и се преместил с всичките си партакеши и двесталитрови варели в Калифорния. В деня, когато Никсън положи клетва, имал половин милиард. И ако вярвам на онова, което пишеше във вестникарските статии пред мен, а нямах основание да не им вярвам, Л. К. Строхаус, сега на около шестдесет и пет години и председател на Ел Си Ай Интернешънъл, притежаваше към двадесет-двадесет и пет милиарда долара.