Стигнете ли до най-горното ниво, системата позволява да извиквате безброй високосекретни нещица. На базово ниво набирате например ислямски тероризъм, и ще можете да видите телеграмите до Държавния департамент, както и някои от анализите на ЦРУ и Разузнавателната агенция на Министерството на отбраната. На свръхсекретно ниво системата ще ви подхвърли и данни, прехванати от Военноморската следствена служба, както и данни от Разузнавателната агенция на Министерството на отбраната, получени със средствата на техническото разузнаване. Когато стигнете до кодовите думи, ще видите спътникови снимки в реално време от НРС (това е Националната разузнавателна служба, дом на големите птици и приятели), както и материали от Разузнавателната агенция, получени от агенти, включително и имената и лицата, които ви трябват, ако провеждате мисии като на „ТЮЛЕН-група 6“ или „Делта форс“.
Но за да получите достъп до „Интелинк“, трябва да работите на секретна работна станция, трябва да знаете валидните пароли и да можете да програмирате искането си на сложен компютърен език, разработен специално за „Интелинк“. Освен това системата има вградени мерки за сигурност. Всички потребители се записват по дата, час, код за достъп и парола. Терминалите се заключват — не седят просто на бюрата в очакване на гостуващи кракери, което означава криминални хакери.
Например в кабинета на МАТКА в Пентагона имаше терминал. Но той беше махнат няколко минути след появата на гадния протокол на министъра на Военноморските сили. Да идем в Пентагона и да намерим друг ли? Това е една възможност. Но е слабо от тактическа гледна точка. Добре, можем да влезем в доковете на Военноморските сили — ако сте чели „Свирепия 2, Червената клетка“, знаете, че съм го правил вече — и да използваме някой от нашите терминали. Но и това не беше валиден вариант.
Уондър обясни, че за разлика от ирландския секс тези неща изискват време. Възможно е да му трябват няколко дни, за да получи каквото ни трябва, а нямаше начин да седнем в нечий кабинет, независимо дали е в Пентагона или другаде, и да използваме неговия компютърен терминал.
Според мен бяха ни го наврели. Но нито едно от горните съображения не изглежда да притесняваше Уондър.
— Е, Кочис24 — каза той. — Хайде да се връщаме в резервата и да си поиграем с тамтамите.
Деветдесет минути по-късно седяхме пред сто и нещо мегахерцовия компютър тип работна станция с процесор „Пентиум“ в моя кабинет във вила „Свирепия“. Уондър си отвори една бира „Куърс“ и го включи.
Свърза се с модема и набра номера на компютърната мрежа на Военноморските сили — тя не е обявена в указателя.
***** ВОЕННОМОРСКИ РАЙОН ВАШИНГТОН *****
***** МРЕЖА ЗА ОТБРАНИТЕЛНИ ДАННИ *****
ВЪВЕДИ ДАННИ ЗА ВХОД:
Уондър написа system.
Компютърът отговори:
ПАРОЛА:
Уондър написа operator.
Екранът потъмня, след което се появи надпис:
**** ДОБРЕ ДОШЛИ В КОМПЮТЪРНАТА МРЕЖА НА ВОЕННОМОРСКИ РАЙОН ВАШИНГТОН ****
На Уондър му бяха нужни по-малко от петнадесет секунди, за да се включи към секретната компютърна мрежа на Военноморските сили.
Той ми се ухили:
— Лесно, а?
— Как, мамицата му…
— Мога да ти кажа — ухили се отново той, — но след това трябва да те убия.
— Уондър…
— Добре де, добре. Помниш ли, когато преди две години ходих в Ирак?
— Да.
Бяха го изпратили там под прикритието на инспектор по ядреното въоръжение от ООН.
— Е, иракчаните бяха купили купчина стари компютри „Диджитал ВАКС“ и трябваше да вляза в тях, за да извадя информация за ракетните им площадки. Затова, преди да тръгна за Багдад, отидох да се видя с хората в „Диджитал“. И познай какво? Оказва се, че всички техни компютри от тази серия имат вградена парола — една и съща. Всичките им работни станции имат подсказка за включване към мрежата, която показва думата „потребител“ и изискват парола „потребител“. Централните машини също имат системна парола, която използва думата „система“ и изисква парола „оператор“.
— Да, но…
Той беше твърде запален, за да ми позволи да се включа или изключа.
— И познай какво, Дик, хуй такъв, повечето хора, включително и иракчаните, както и божествените задници в Пентагона, са прекалено мързеливи, за да сменят проклетите пароли, което означава, че е по-лесно да отворим вратата, отколкото си мислиш.