Отворих раздела с биографиите и зачетох.
Харингтън, подп. Стоунуол Джексън, член на персонала, Избрана сенатска комисия по разузнаването. Роден: 25 февруари 1944 г. в Райс, Вирджиния. Сключил брак на 12 юни 1968 г. с Памела Лин Елиът. Деца: Джебедайъ, Дженифър. Университет в Джорджтаун, 1962–1966, бакалавър по изкуствата, член на Фи Бета Капа36, университет Йейл, 1966–1969, доктор по право. Кариера: започва активна служба като лейтенант през 1969 г. Назначения: 82-ра въздушна дивизия, 1173-та въздушна дивизия, 5-та група на специалните сили. Отличия: Сребърна звезда, Почетен легион, Бронзова звезда за бойни отличия (3), Пурпурно сърце, Лента от виетнамската кампания, Медал за защита на родината.
Значи е бил стрелец във Виетнам. Чудех се къде ли е служил — вероятно е отишъл там малко след като аз си заминах — и дали познавахме едни и същи хора.
Биографията ме накара да се втурна за дузина други книги. Проверих папките си от специалните сили, но не намерих нищо. След това извадих старите си разузнавателни адреси в тетрадка с подвити листа, пълна с имена и номера. Да, имаше един Харингтън, майор, Ст. Дж., записан към Армейското разузнавателно и охранително командване при Форт Белвоар по същото време, когато аз се потях като свиня в Пентагона. Дали съм му се обаждал по онова време? Не.
Потните свине са онази малка група изповръщани членове на персонала, които бъхтят по осемнадесет часа дневно в командния център на Военноморските сили и се занимават с фактчета и късчета информация. Те са хората, от които Военноморските сили чакат отговор. Някой адмирал иска да знае за колко време някоя специална група кариеристи може да отиде от Диего Гарсия до Оман. Пита адютанта си, който пита своя адютант, който вдига телефона и се обажда до командния център, откъдето някоя потна свиня му дава верния отговор.
Е, малко преди осрания опит за спасяване от Иран аз бях потната свиня по въпросите на войната със специални методи, или по-точно, потната жаба. Като такъв съставих дебела тетрадка с източници, които могат да ми помогнат да намеря необходимите отговори. Мрежата ми включваше прасета с нашивки в НРС — Националната разузнавателна служба, — които ми пускаха тайно спътникови разузнавателни снимки или оценки на целите с методите на разузнаване на заловени сигнали, до старшини от атлантическия флот, които знаеха как да придумват с езика на тялото системата така, че да действа в моя полза. Като потна свиня научих, че офицерите помагат най-рядко. Те са прекалено силно заинтересовани да стискат информацията близо до гърдите си, защото може да им помогне в кариерата. Затова си създадох голям брой приятели от по-ниски места — свръхсрочнослужещите от сержантския състав, които всъщност вършеха работата, — които желаеха силно да помагат, ако някой четиризвезден печеше яйце на задника ми и отговорът трябваше да бъде даден НЕЗАБАВНО!
Стига съм говорил за себе си. Да се върнем към разглеждания случай. Бях открил, че моят човек Харингтън се занимава с разузнаване от края на седемдесетте години. Това означаваше, че сега вероятно движи доста сериозни неща.
Окей, нека сега видим дали мога да намеря адреса му. Обадих се на основните номера във Форт Лесли Макнеър и Форт Майър, поисках да разбера къде живее генерал-майор Харингтън и получих отговор, че не живее в базата.
След това извадих последните пет издания на телефонните указатели за Вашингтон, Мериленд и Северна Вирджиния, издухах прахта от тях и ги запрелиствах. Nada37. Набрах 411 и получих записан на лента отговор, че „По искане на търсения от вас клиент, номерът му не фигурира в каталога“.
След това свалих от рафта текущото издание на Зелената книга. На 202 страница имаше двама Харингтъновци, но не и Стоунуол Джексън Харингтън. Свалих от рафта предишното издание, прелистих го и отново не намерих нищо. Опитах тригодишна книга. В нея имаше домашния адрес и телефона на сегашния директор на Централното разузнаване (по онова време е бил известен обществен деятел). Намерих и адреса и телефона на сегашния председател на Обединеното командване на ВМС. Преди три години е бил тризвездният заместник-началник-щаб по въпросите на плановете, политиката и операциите на Морската пехота. И познайте какво — на страница 204 имаше статия за някой си Харингтън, бригаден генерал, и госпожа Стоунуол Джексън с адрес в Александрия, Вирджиния, както и телефонен номер заедно с бележката, че дъщеря им, Дженифър, е студентка в Харвардския университет.
36
Почетно общество, състоящо се от студенти и дипломанти с високи отличия, основано през 1776 г. — Б.пр.