Въпреки че прочетеното ме радваше, имаше и някои боцкащи въпросчета, останали без отговор. Материалите за Л. К. Строхаус бяха малко повече, отколкото аз бях успял да намеря от несекретни източници. Предвид очевидните връзки на Свещеника и неговия пост това беше малко любопитно.
Вижте, от прочита на списание „Форбс“ знам, че Строхаус наемаше за фирмите си само бивши генерали и адмирали, от което следва, че тук може би има умишлено прикрит мотив. Може би Строхаус вече беше предложил на Свещеника работа след пенсионирането или което е още по-зловещо — далеч преди пенсионирането. Такива неща са ставали и преди. Разбира се, навярно С. Д. Харингтън, генерал-майор, САЩ, имаше едно-две приятелчета, които вече работеха за калифорнийския милиардер.
Истината щеше да изисква повече търсене от моя страна, а междувременно трябваше да внимавам какво правя и говоря в обсега на Свещеника. Твърде дълго съм в този бизнес, за да вярвам в съвпадения.
След около час разбрах защо му викат Свещеник. Когато го попитах (отговори така красиво небрежно, че не можеше да не го е наизустил), каза, че е, защото инициалите му бяха С. Д. — същите като на Обществото на Исус40, йезуитския орден, посветил го във философията и логиката в Джорджтаунския университет.
Може би. Аз бих си помислил, че това е така, защото можеше да направи истински вярващ дори от упорит безверник като мен.
Трябва да е бил адски добър офицер от разузнаването, защото беше адски убедителен от името на майката армия и нейната черква. Проповедта му беше проста. Искаше аз и хората ми да работим за него. Нашата задача щеше да бъде да открием кой, по дяволите, крадеше военни стоки и да помогнем за залавянето му. Съмняваше се, че работата би изисквала повече от два месеца, през което време щяхме да сме разпределени към Разузнавателното управление — е, разпределени в известен смисъл.
Разпаленото му слово продължи: нашата мисия щеше да бъде приоритет номер едно. Тя се осъществяваше под личното настояване и защита на председателя на Обединеното командване. Командната верига беше величествена със своята католическа аскетичност. Свещеника беше солоташак на председателя, а аз — втората топка на Свещеника. Тази екуменическа командна верига, обещаваше той, елиминира всяко нещо, което министърът на Военноморските сили, Министерството на правосъдието или всяко друго ведомство могат да сторят на мен и хората ми. Нищо, че щяха да ни обвиняват в убийство — каза, че можел да го уреди.
Ами какво става след това, ваше уредителство? Дали няма да хванат мен и моите момченца и като прасенца да ни направят на филенца?
А, Свещеника продължаваше да говори, че ако нещата се объркат, той би гарантирал, че Военноморските сили и Министерството на правосъдието щели да опростят напълно всички грехове на нашите тела, помисли и души от Кий Уест. Досиетата ни ще бъдат изчистени до блясък.
Едва тогава разбрах, че говори от името на Белия дом. Видял бях намека — ръчно написаната бележка от Гъни Барет, — но до момента смисълът на дебелия гравиран лист не беше се просмукал през дебелия ми череп.
Казано е, че най-добрият момент да договориш добра сделка с правителството е, преди да подпишеш каквото и да е. И тъй като разбирах, че аз и моите мъже все още можехме да бъдем притеснявани от правната система и да бъдем заставени да изхарчим стотици хиляди долари, за да се защитаваме срещу разнообразни обвинения — сега беше моментът за оправ-оправ.
Блестящо чисто досие завинаги? — питах аз. Изхвърляне зад борда на всички обвинения, произтичащи от Кий Уест? Нищо в досието? Никакви прикрити работи?
Абсолютно, позитивно, 100 процента чисто, пледираше Свещеника. По-добре, отколкото дори ако се изповядаш пред папата.
А аз ще получа ли копие от този лист хартия? Абсолютно, отговаряше Свещеника. Копие за архивите. В края на краищата всичко това е, за да станат нещата по-добри.
Е, в тези обстоятелства реших, че ще бъде глупаво да не играя с него. В края на краищата целите на Свещеника съвпадаха с моите. И двамата искахме да съборим лошите. И докато знаех, че не може да му се вярва, като дойдеше време за изповядване, ще се разправя с този свещеник така, както го правех с всички онези в училището „Св. Ладислаус“ в Ню Брунзуик, когато бях злобно тийнейджърче с нечисти мисли и дела — щях да лъжа като съдран.
40
Името на Харингтън е с английските букви