Изчаках момчетата ми да се обслужат, след което си налях една чаша и сръбнах. Кафето беше хубаво — от онзи богат, опушен вид, който се прави от скъпи зърна. Свещеника имаше стил. Вдигнах чашата си към него за поздрав.
— Благодаря.
— Време е да се залавяме за работа.
Свещеника извади дебел топ листа от негорим сейф с две чекмеджета, поставен зад бюрото му, и ги сложи един по един пред нас, за да можем да напишем имената си, да се подпишем и да поставим инициалите си параграф по параграф, страница по страница.
— Мислете за това като за постъпване в религиозен орден — каза той със сардонична усмивка на лицето си.
Аз съм бил момче до олтара и знам този ритуал. Затова натопих пръста си в кръв и положих шибаната клетва за мълчание. След това положих доларов знак до шибаната клетва за бедност. Подписах шибаната клетва за целомъдрие със знак във формата на пишка и поставих отпечатък от палеца си в долната част на документа, който ме предупреждаваше, че трябва да имам само чисти помисли, за да мога да изпълнявам Божието дело на земята.
Последният лист беше интересен — и извика у мен много спомени. По същество аз се подписах под едно безсрочно освобождаване от Военноморските сили, за да трансформирам гадния си словашки тюленски задник в такъв на частно, цивилно лице, което няма явни връзки с военните, правителството или всяко друго официално нещо, като същевременно обещавам да се подчинявам, спазвам и възхвалявам множеството заповеди на в известна степен йезуитския религиозен разузнавателен орден на Свещеника.
Правил съм това и преди — но не така тотално. Като командир на „ТЮЛЕН-група 6“ освобождавах цялата си част от Военноморските сили. Вижте, Военноморските сили биха отрекли съществуването на „ТЮЛЕН-група 6“. За да може това отричане да бъде достоверно, ние фигурирахме в книгите като цивилни служители на СЗМИ, или Съоръжение За Морски Изследвания. Всъщност всички бяхме подписвали документи, с които се отписвахме от книгите на Военноморските сили и се записвахме в тези на СЗМИ. Но тъй като „ТЮЛЕН-група 6“ беше подривна, но не и тайна част, пак си получавахме заплатите от американското правителство, макар и не от Военноморските сили.
Свещеника отиваше няколко стъпки по-далеч. По същество нас ни бяха изхвърлили така, както тюлените, които отиват да работят за Християните в действие42, биват изхвърлени от Военноморските сили и запратени в подземния свят.
Ние също щяхме да изчезнем от Военноморските сили. Щяхме да бъдем управлявани по същия начин, както Разузнавателното управление ръководи своята мрежа от дълбоко засекретени агенти по целия свят — без никаква връзка с правителството. Щяхме да имаме кодово наименование Специална група „Блу“. Всички щяхме да действаме като тайни агенти.
Специална група „Блу“. Виждал бях името и преди. Това беше съкращението „СГБ“, което се споменаваше в унищожените електронни протоколи на ФБР. Което означаваше, че проектът е бил в действие от известно време насам.
Размишлявах над документите пред себе си. Фактът, че ни захвърляха, беше добър — и лош. Защо е това взаимно допълнение? Е, първо, има закони, които не позволяват на военните да се ангажират с нищо, което може да изглежда като действия, предприети срещу американски граждани, освен ако не става дума за ядрени или биологични оръжия. Да, знам, че в холивудските трилъри често пъти гледате как Делта Форс или тюлените вършат кофти неща срещу наши лоши. Но това са глупости. Факт: законите за Posse Comitatus43 не ми дават законно право да разчленявам гадни типове в страната. Затова, като ме снемаше от ведомостите, Свещеника всъщност ми даваше ловен билет.
Второ, едно пълно отстраняване би предотвратило изтичанията на информация, от които в момента страдаше ФБР, както и коридорските клюки, които винаги намират път до средствата за масова информация. Разузнавателното управление на Министерството на отбраната на САЩ ръководи тайни мрежи и програми в продължение на години без никакви неприятни разкрития. Те успяват, защото си пазят тайните. Един от начините да го правиш е да осигуриш абсолютна отрицаемост.
Свещеника беше категоричен относно сигурността: нямаше да имаме никакви връзки с военните. Никакви. Няма обаждания до стари приятели в Пентагона за искане на услуги. Няма старшини, които да отпускат на стария си приятел мистър Рик разни хубави нещица. Няма игри с превключватели и циферблати в станциите, приемащи спътникови сигнали.
42
Игра на думи —
43