След това Уондър инжектира всичките ми официални послания под кожата на системата на Разузнавателното управление с помощта на фалшиви адреси на електронна поща и подправени файлове. Дори направи така, сякаш са писани в различно време през изминалия ден. И остави достатъчно белези, за да може всеки сериозен хакер и търсач да се натъкне на тях.
След това седнахме и три часа пихме бира „Куърс“. В 17:00 Уондър запали компютъра. Nada. Все още никой не беше клъвнал. Тъй като бяхме в подходящо настроение за леки развлечения, вкарахме един диск с „Терминаторът“ на екрана, напълнихме фурната на микровълновата печка с пуканки и се върнахме към бирата.
Останахме будни през по-голямата част на нощта, като проверявахме периодично. Нищо. Може би хакерите работеха на петдневна седмица с четиридесет работни часа. След това, в 04:00 сутринта в неделя, точно когато възнамерявахме да натиснем бутона за включване на компютъра, угасна токът.
Какво ставаше, мамицата му? Обадих се по клетъчния телефон до аварийната линия на вирджинската енергоснабдителна компания и след двадесет и пет минути чакане ми казаха, че някакъв огромен трансформатор отвъд Куонтико е казал „бум“ и затова няма да имаме ток най-малко осем часа, докато преизграждат мрежата.
Е, аз си имам генератор с бензинов двигател точно за такива случаи. Не се живее в гората без такова нещо. Затова, макар и да не мислех да пускам компютъра, поне можех да държа бирата студена и кафето горещо през следващите седем и нещо часа.
Малко следобед в неделя можахме да се включим. И познайте какво беше станало. Докато бяхме мъдрували през всичките тези часове, някой се бе налудувал и имаше промяна — ново запитване. То беше насочено през Центъра по специални бойни действия към ВМС в Коронадо. Но сега Уондър можеше да го проследи надолу по линията или в този конкретен случай — нагоре. Защо нагоре ли? Защото произлизаше близо до ранчо „Мираж“, Калифорния.
Познай, нежни читателю, кой живее до ранчо „Мираж“. Отговорът е, че Лаймън Клайд Строхаус прави това. Живее върху двеста хиляди и нещо акра земя, някога покрита с храсталаци, пясък и кактуси.
Време беше за пътуване. Исках да направя посещение на стария Л. К. — моя тип посещение през задната врата за прокрадване и поглеждане и надничане и наакване. Събрах бойците и казах да се подготвят за разходка в пустинята. Когато им обясних защо тръгваме, Док Трембли вдигна ръка и се възпротиви.
— Какъв ти е проблемът, заднико?
— Ами, скипере — развя той последния брой на списание „Америкън снайпер“, — изглежда, предметът на твоите научни изследвания няма да бъде в Калифорния. Тук пише, че от утре той ще се намира в Детройт. Ще го почетат на годишната конференция на Асоциацията по специалните операции и трябва да говори на големия им банкет.
Това променяше нещата. Ранчо „Мираж“ можеше да почака — първостепенната цел беше Детройт. Това даваше възможност да се срещна с този Л. К. Строхаус отблизо. Освен това бяхме открили всичките тези доклади от ФБР за контакти между група АДАМ, с танга фундаменталисти и със Зулуските гангстерски принцове в района на детройтското метро.
Имаше и още нещо — един пъзел, за който държах всички късчета, но не намирах разрешението. Моят покоен и много оплакван покровител командващият военноморските операции Арли Секрест силно вярваше в разглеждането на информацията по неконвенционален начин. Ние сме склонни да категоризираме нещата и като го правим, изпускаме важни данни. Съветът му към мен беше да наслагвам всичката информация и да гледам какво ще се получи. Понякога резултатът е неразбираем като маслена картина на Джексън Полок48. Понякога обаче е ясна като картина на Каналето49.
Казах безмълвно една благодарствена молитва за главнокомандващия, хванах Уондър за ухото, заведох го до компютъра и започнах да гледам как го пуска.
— Искам база данни — казах.
— Фокус-мокус, ти си база данни.
— Дръж се сериозно, заднико.
— Мистър Дик, хуй такъв, сър — отговори той, като наблегна на думата хуй, — сериозно се държа. Трябват ми материали за вписване в базата данни.
Вярно. Затова му дадох материали. Отидох при папките си и му прочетох датите, на които Строхаус се е явявал пред обществеността през изминалата година. След това извадих един списък с обекти, от които са откраднати оръжия, съставен от главния инспектор на Министерството на отбраната. После открих местонахожденията на колкото можах милиции, групи, почитащи превъзходството на бялата раса, ислямски фундаменталисти и огромни улични банди.
48
Джексън Полок (1912–1956), американски художник — привърженик на абстрактния експресионизъм. — Б.пр.
49
Джовани Антонио Каналето (1697–1768) — италиански художник и гравьор, известен с детайлните си картини на градове, особено Венеция, с характерни силни контрасти на светлини и сенки. — Б.пр.