— Сега… съпостави всичко.
Уондър си поигра с клавишите и отпечата резултатите. Познахте ли? От тридесет и трите ангажимента за речи на Л. К. Строхаус, на които бях се натъкнал в списания и вестници, деветнадесет бяха се състояли във или близо до градовете, цитирани в доклада на главния инспектор, откъдето бяха откраднати оръжия. Балтимор, Вирджиния бийч и Сейнт Луис бяха в списъка.
Е, нежни читателю, ако това бях аз, щях да направя необходимото да не се намирам наблизо до места, от които е крадено оръжие — за да не оставям следи. Но пък нямах и егото на Строхаус. А от изследванията си бях установил, че егото му е огромно като пишката ми.
Имаше още. От тринадесетте кофти организации, които бях накарал Уондър да въведе, седем се намираха в местата, където Л. К. Строхаус беше изнасял речи или се явявал на конвенции. И както се досещате, всичките седем също бяха включени в доклада на главния инспектор.
За вас не знам, но на мен тази информация ми се стори доста важна. Достатъчно важна, за да реша да пропусна двестате долара и да ида направо в града на моторите50.
8.
Над централната част на Западна Вирджиния преглеждах графика на конвенцията на Асоциацията по специалните операции, която Док Трембли ми беше изрязал от списанието си за снайперисти. Да — в наше време има дори асоциация на общността на хората, занимаващи се със специални операции, която издава и членски карти, книжка с имената на членовете, както и годишно събиране и търговско изложение. И досещате ли се? Всеки може да стане член. Не трябва да сте тюлени или рейнджъри, или всякакви други пехотинци, разузнавачи от Морската пехота или пилоти на хеликоптери „Пейв Лоу“.
Може дори да сте някой проклет лобист или очилат мераклия и пак да получите гравираната със злато карта, според която сте изтъкнат член на Асоциацията по специалните операции на САЩ.
Вашата добронамереност не се проверява — необходимо е само да платите 160 долара годишно и получавате карта, според която сте „оператор“ в АСОСАЩ. Що за конски лайна.
Нямаше защо цялата група да ходи на това малко приключение — в края на краищата имахме бюджетни затруднения, защото се намирахме в частния сектор. Затова доведох личния си зоопарк — Алигатора и Гризача. Не за първи път в живота си пътувах с животни. Като жабок новобранец бях във взвод с един Рабит (както в Джон Франсис), Фокс (Джим) и един Аул51 — Евърет. Бяхме тълпа диви, буйни животни — постоянно търсехме още жива стока — например диви катерички52 и опитомени язовци53. Както и да е, тъй като ангажирах места в последния момент, не намерих директен самолет за Мотаун, затова летяхме с транзитен самолет по линия летище „Дълес“-Кливланд-Детройт.
Не знаех имената на пътниците, но по времето, когато кацнахме в Кливланд, стана очевидно, че мистър Мърфи е пътувал с нас. Затова едно половинчасово изчакване се превърна в два и половина часа закъснение, докато механиците се завираха и ръчкаха навсякъде около колесника ляво на борд на нашия самолет. След това, тъй като бяхме загубили реда си, дадохме път на двадесет и три шибани излитащи самолета. Споменах ли тежката ниска мъгла и видимостта, ограничена до четвърт километър? Не? Е, можете да се досетите, че бях в страховито настроение, когато кацнахме на писта 33-N в Детройт с почти четири часа закъснение.
Наехме кола и минахме край една гума „Юнироял“, висока колкото пететажна сграда на шосе „I-94“, на около двадесет и нещо мили навътре в града. Детройт представлява една физическа аномалия. Всъщност той се намира северно от своя канадски град-побратим Уиндзър поради едно късче земя, около което се влачи река Детройт, носеща водите на езеро Сейнт Клер на тридесет и две мили на юг и източно в езерото Ери. Около късчето е разпръснат ветрилообразно град Детройт в посока север, запад и юг от водата.
От всички градове в Ръждивия пояс Детройт е най-печен, най-точен и най-малко възстановен. Голяма част от него изобщо не се е възстановила от расовите бунтове отпреди три десетилетия. Ние пристигнахме от запад — карахме покрай проспериращи квартали, пазарни комплекси и центрове.
Изведнъж долових с очи един знак, на който пишеше „ИНКСТЪР“. Тангото Т. Д. Кейпъл живееше там.
50
Елементи на играта „Монополи“ и игра на думи с наименованието на Детройт — град на моторите, заради големия брой автомобилни заводи в него. — Б.пр.