Но когато merde удари ventilateur57, някои млади тюлени ще бъдат убити, защото няма да са прекарали достатъчно време в стрелба с истински куршуми в истинско обкръжение, където рикоширалите куршуми биха могли да ги цапнат и където уж непробиваемите бетонни стени изведнъж заприличват на швейцарско сирене. Те няма да са се научили как да се прикриват под обстрел или да стрелят в стресови ситуации.
Новият режим не харесва ученията с истинска стрелба, защото е възможно някой да се нарани. А един ранен тюлен може да съсипе шансовете на някой офицер за израстване в службата. А в днешните Военноморски сили израстването, а не водачеството е същността на офицерството. Затова моят начин на работа — старомодният начин лице в лице — е изхвръкнал през прозореца. И затова симулациите, а не ученията с истинска стрелба осигуряват опит за бойците.
Всъщност повечето от мисиите в наше време се замислят, проектират и изпълняват на компютърни военни игри и статистически модели с бази данни. После, след подходящ размисъл от страна на тълпа управленски задници (през което време, разбира се, реалната ситуация се изменя напълно), стрелците получават благоволението на тези обилно осрани под и над кръста системни аналитици да излязат и да се опитат да изпълнят малък процент от мисията си — като, разбира се, не причиняват болка на никого.
И как военните игри с контрол върху порциите определят изискванията за реалния живот? Твърде често отговорът е: като използват още повече играчки. Пример? Искате пример? Окей. Днес, вместо да изпращат тюлени, одеялоглавци — тюленоговор за армейските специални сили, — или пехотинци разузнавачи да направят оглед, почитателите на контрола върху порциите провеждат разузнаването с помощта на ДПС — дистанционно пилотирани съдове — тъпи самолетчета с телевизионни камери в коремите си, които прелитат над целта и изпращат снимки.
Но какво ще стане, ако дистанционно управляваният безпилотен самолет заснеме плаж, който сякаш е пясъчен, но се окаже, че пясъците са плаващи, ваша четиризвездна божественост?
Групово осиране като в Свинския залив, сине мой.
А какво ще стане, когато председателят на Обединеното командване каже „Моля, момчета, внимавайте да не очистите някой иранец и впрочем, това е заповед, и ако не се подчините, ще бъдете изправени пред военен съд“, ваше шестнашивъчно богопочитание?
Ще се случи „Пустиня едно“, косматогъзи водолазе мой.
А какво ще стане, когато компютърният статистически модел с бази данни каже, че няма да има вълнение и вятър, ваше предадмиралтейско величество?
Мистър Мърфи, известен със своя Закон на Мърфи, ще измъкне операцията под носа ви и четирима тюлени ще се удавят при бреговете на Гренада, дете мое.
А какво ще стане, когато министърът на отбраната, председателят на Обединеното командване, както и четиризвездният командир на Централното командване повярват в сърцата и душите си, че тюлените и специалните сили са просто едни откачени маниаци-убийци, и освен това не им хареса прогнозата, че войната със специални методи може да доведе до 40–50 процента загуби на жива сила, както предрича статистическият модел, защото това няма да им изглежда политически правилно? Какво ще стане тогава, ваше величествено пищно златококардие?
Ще стане така, че Саддам Шибан Хюсеин се измъква безнаказано, ненужен лайномозъчен идиоте със скапани топки, и нищо няма да се промени в Ирак.
Моите нечестиви помисли бяха прекратени от провлачен глас с нисък тембър:
— Полковник Марчинко, виждам, че сте все така добър с юмруците.
Извъртях се на стола. Познах красивите бледозлатисти ботуши — както и лицето и гласа.
9.
— Винаги съм обичал да седя в кенефа сам — каза Л. К. Строхаус с толкова небрежен тон, сякаш сме стари приятели. — Когато бях малък, кенефът на двора беше единственото място, където можех да седна и да помисля.
Не са много хората днес, които си спомнят клозетите на двора. Аз го помня. Имахме такъв зад първата си къща в Лансфорд, Пенсилвания — една дълга съборетина, собственост на въгледобивната фирма, за която работеха баща ми, чичовците ми, както и дядо ми по майчина линия Джо Павлик.
— Вашият с една дупка ли беше или с две?
— О, по дяволите, бяхме твърде бедни, за да построим нещо повече от една дупка, Дик — имате ли против, ако ви наричам Дик, полковник?
Поклатих глава.
57
Лайно (фр.) и вентилатор (фр.) — от идиоматичния израз