Защо от това нещата ставаха по-трудни? Защото независимо колко добре са обучени хората ви, независимо колко време са работили по тези въпроси, им е по-трудно да застрелят жена, отколкото мъж. Всъщност терористите знаят това — и женските танга постигат огромни успехи, тъй като през едната десета от секундата, когато се колебаете, защото те са жени, ви пръсват задника.
Освен това групите на Дъг трябваше да вземат решение за част от секундата коя от срещнатите от тях жени е танго и коя — заложник. Не им казах, че кофти момичетата (всъщност те бяха манекени) няма да носят оръжие. Вместо това те трябваше да държат малки електронни детонатори.
Моите момчета си играха ролята на танга добре. Пребъркаха ни цялостно. И познайте какво стана. Откриха малък радиопредавател в дрехите на Дъг.
Опа, това е нарушаване на правилата. Разбира се, при войната със специални методи няма правила. Затова моят главен старшина, един безочлив рижав боклук, когото ще нарека Двете псета, прибра предавателя ефикасно и тихо, преди Дъг да успее да каже нещо нередно.
От игривия поглед на Двете псета аз знаех какво щеше да прави той. Щеше да подава всевъзможни лъжливи сведения на противника. Е, във война и на война всичко е честно61 — ако вие сте група спасители на заложници, е по-добре да отчетете това в плана си.
Хората ми вързаха Дъг до мен в съседни столове, обърнати напред. Срещу нас поставиха кукла, която представляваше женско танго с детонатор в ръка. На стола зад Дъг, който гледаше назад, се намираше заложницата — друга кукла, — стиснала малка правоъгълна чантичка. Точно зад мен се намираше втората дама-танго-манекен, а в нейния скут лежеше детонатор, приличен на чантичка.
Трябваше им само половин час за разузнаването. Това е доста малко и предположих, че навярно „Делта“ разчиташе на информация от предавателя. Само че не Дъг им я даваше, а главният старшина Двете псета.
Сега вероятно се чудите защо хората от другия край не са доловили разликата между гласа на собствения си командир и този на моя главен старшина. Отговорът е, че тези минимикрофончета обикновено се скриват под слоеве дрехи и затова не се получава добро качество на гласа. Това, което чувате, е с прекъсвания. Не е информация, на която трябва да базирате мисията си — това е просто допълнителен източник, който може да помогне да разберете срещу какво сте се изправили.
След това нападнаха. Бум-тряс — пръснаха се прозорци и капаци и гранатите със сълзлив газ избухнаха. Въпреки очилата и антифоните аз оглушах и ослепях. Знаех, че ако не носех нищо, тъпанчетата ми щяха да се пръснат от сътресението.
Влязоха добре — изкатериха се точно както бяха обучени да правят. След това сълзливият газ влезе под очилата ми и очите ми започнаха да сълзят. Чувах удари от куршуми, изстрелвани по двойки.
Мааама му стара — един куршум проби седалката между Дъг и мен и дясното рамо и вратът ми започнаха да болят адски. Някой кучи син ме беше застрелял.
Всичко свърши за няколко секунди. Донесоха вентилатори, за да раздухат сълзливия газ, както и лекар, за да ми спре кръвта. Добрата новина беше, че дебелият, четиридесет и пет калибров куршум не беше улучил сухожилия, кости или нерви — беше преминал през месото на врата ми, оставяйки една голяма, грозна, болезнена дупка. И въпреки че болеше адски и кървеше като отпушен язовир, раната не беше сериозна — щях да я излекувам по-късно с обилна двойна доза „Д-р Бомбай“ с лед.
Казах на всички, че е по-съществено това, дето бойците на Дъг „убиха“ заложничката и спасиха лошата с детонатора, отколкото това, че някой тъп задник бе прокарал един куршум през врата ми, без изобщо да улучи куклата-танго. Разбира се, ако така се беше осрал някой тюлен, вероятно щях да го убия. Та нали винаги съм изисквал повече от тюлените, отколкото от одеялоглавците.
Другият критичен въпрос беше защо се осраха толкова лошо. Една от причините се състоеше в това, че разчитаха на лошата информация, която главен старшина Двете псета им бе подавал по присвоения предавател. Вместо да се прокрадват, надничат и получават информацията си по трудния начин, те бяха минали по краткия път — и той ги отведе встрани. Помните, като ви казвах, че бяха посветили твърде малко време за разузнаването си, нали? Е, точно така направиха. И това казах на Дъг.
Той беше бесен. Никак не харесваше резултатите. Настояваше да направим всичко отново, за да могат момчетата му да постигнат по-добри резултати.
Аз обаче не исках и да чуя. Той беше се опитал да мами, ние го бяхме хванали — и одрали жив. А и за тези учения се предполагаше, че са реалистични — а в реалния живот няма връщане назад.