Датата на крайъгълния камък до склада на Националната гвардия в Ипсиланти сочеше 1958 г. Това представляваше едно истински грозно огромно двуетажно здание, построено в стил, който може да се нарече faux castle63. Сградата беше направена от евтини червени тухли, които изпъкваха на фона на блокове от сив камък от неопределим вид и от бойници на покрива, както и четири кули със зъбери. Разбира се, средновековната външност на сградата се променяше малко от изрисуваните надписи по стените. Грозната постройка се намираше в незаключена площ от три до четири акъра, оградена с вериги. Отпред имаше две двадесетмилиметрови противотанкови оръдия от корейската война, застанали като мълчалива стража от двете страни на един олющен и очукан пилон за знаме.
Докато се приближавахме, забелязах дузина двутонни камиони с брезентови чергила, спрени безредно върху осеяния с дупки паркинг в задната част. Оставихме колата на една пряка разстояние, за да не привличаме внимание, и отидохме до предната врата. Там на един лист, поставен в остъклено табло, бяха посочени офицерите на пост и техният месечен график. Въпреки че първоначално сградата е била построена като оръжеен склад за Националната гвардия, съгласно написаното в листа, сега тя имаше двойно предназначение. Служеше като регионален щаб на Шеста мичиганска пехотна дивизия на Националната гвардия. (От художественото оформление разбрах, че наричат себе си Рисовете.) Освен това служеше и като вторично депо за КОМВАЮМ — КОМандването на Военните Арсенали, Южен Мичиган — на армията на САЩ.
Разтърсих предните врати. Бяха заключени. Притиснах нос върху стъклото. Вътре не светеха крушки.
Алигатора и Гризача ме заведоха до задната страна. Минахме за по-късо между камионите и се разходихме към задната ограда, която представляваше издигната на метър и шестдесет плетеница от вериги, на върха на която липсваше дори най-елементарен ред бодлива тел. Проверих гледката от другата страна. Плацът достигаше до огромен настлан с камъни паркинг, също с ограда, на който се намираха множество неохранявани огромни камиони влекачи.
Гризача посочи надолу. Погледнах.
— Е?
Той поклати глава.
— Трябва да се вгледаш по-внимателно, капитане.
Сега забелязах за какво намеква. Виждаха се бледи, но ясно различими следи от двойни гуми, стигащи до оградата — следи, които сякаш преминаваха под самата ограда.
Отстъпих, обърнах се и разгледах пейзажа. След това разгледах оградата по-отблизо. Без да бързам, се върнах до сградата, като се движех, сякаш съм челен дозор, което ще рече, че обръщах внимание на всичко около себе си.
Вдигнах очи към покрива. След като видях каквото търсех, върнах погледа си към земята и внимателно разгледах макадама. Бавно крачех край стената на сградата, гледайки неравния шев между макадама и тухлите.
Не ставаше. Отидох по средата на сградата, където тежката стоманена задна врата на ролки (грижливо украсена с множество надписи със спрейове и рисунки на бяла стилизирана корона) беше залостена със скоба и тежък катинар, и започнах всичко отново, като изпълнявах това, което във водата се нарича търсене по модел.
Преминах сантиметър по сантиметър надясно, докато бях обхванал цялото разстояние от вратата до ъгъла дясно на борд. След това направих същото и откъм левия борд, като внимателно прекрачвах малки парченца стъкла и боклуци и напрегнато гледах към земята, без да изпускам нищо.
След половин час усилия и концентрация се върнах до оградата, проверих ъглите и отново се захванах с търсенето по модел. Трябваха ми още четиридесет минути, за да открия всички елементи и да ги сглобя къс по къс.
Всичко се виждаше: трябва само да знаете какво да търсите.
• Някой, който не умееше да се цели добре, е използвал прашка, за да угаси двете охранителни лампи с натрий под високо налягане, осветяващи паркинга. Притежавах доказателството за ниските умения на стрелеца — девет лагерни сачми. Това е било сторено неотдавна, защото по сачмите нямаше следи от ръжда или окисляване.
63
Игра на думи от френския израз „faux pas“ — гаф, като думата „pas“ е заменена с „castle“ — крепост. — Б.пр.