Това място щеше да бъде оскубано до шушка и аз исках да съм тук, когато пристигнат скубачите.
Време беше да строя бойците. Отидохме в един магазин за клетъчни телефони и с помощта на кредитна карта „Виза“, която използвам под псевдоним, купих три дигитални клетъчни телефона „Моторола“. Веднага щом ги включиха, се обадих във вила „Свирепия“.
— Да… — Гласът на Уондър се чуваше силно и ясно.
Не е ли страхотно нещо техниката?
— Да ти го начукам. Яж лайна и лай по луната, Уондър.
Той се засмя.
— И ти, сър Хуй.
— Получи ли бележката ми?
Бях му изпратил факс от къщата на Мъгс с половин дузина кратки съобщения, които да заложи на различни места в „Интелинк“.
— Да. За всичко съм се погрижил.
— Добре.
Наредих му да изведе оттам веселите мародери много бързо — казах, че започва да става интересно. Обясних му какво искам да направи. Уондър отговори с „тъй вярно, сър“, показа ми един словесен среден пръст и затвори.
След това се обадих на Мъгс, за да му дам номера на новия си клетъчен телефон. Той го записа, а след това, нали си е старшина, започна да задава въпроси. Изслуша доклада ми за обстановката, след което изръмжа, че ще пристигне на сцената след два часа.
Понечих да му кажа, че не трябва да идва, но той ме прекъсна и ми каза — ще предам точните му думи: „Понякога така се държиш като пълен шибан задник, така че разбирам защо те накараха да станеш офицер, а не те произведоха старшина. Някой не ти ли е казвал, мамицата ти, че трябва да се научиш да приемаш «да» за отговор?“
След като помислих две секунди, разбрах, че това е страхотна идея. Той беше пенсиониран полицай, който познаваше терена и много от играчите. И което е по-важно, имаше пълен сейф с огнестрелни оръжия и тайно разрешително за тях.
Разбира се, не трябваше да повдигам точно тази тема.
— Не тревожи грозната си мутра за дребните неща, гаден Ричард. Аз ще донеса играчките.
От колата се обадих на номера в Северна Вирджиния, който ми беше дал Свещеника. Отговори ми женски глас. Казах кодовото си име. Гласът не отговори, а вместо това след няколко секунди чух електронния сигнал на звънящ телефон.
Свещеника отговори след четири позвънявания:
— Здрасти, Дик. Какъв е резултатът?
Тъй като разговаряхме по необезопасена линия, го информирах за всичко в най-общи линии. Казах му, че възнамеряваме да обсадим склада на КОМВАЮМ в Ипсиланти, и той одобри идеята. От начина, по който ми задаваше въпросите, разбирах, че си води мислени записки.
След като свърших, той замълча, а после попита:
— Имаш ли нужда от нещо?
И още как. Щях да имам нужда от цяла кофа пари за тази операция.
Свещеника отговори, че няма проблеми, ще направи каквото трябва, за да даде пари на Уондър на летището. Попита има ли друго? Нещо конкретно?
Имаше много конкретни неща и всички те засягаха Л. К. Строхаус. Но не възнамерявах да казвам нищо — все още не. Казах му, че ще държа връзка, а след това изключих телефона.
По времето, когато свърших разговора, Алигатора тъкмо беше се върнал в Детройт.
Аз бях оставил Гризача да наблюдава — той бе моят raton en la hierba или, по-точно, en el aparcamiento64, което означава „моят плъх на де ла паркинга“. Алигатора щеше да ме остави в хотела, а след това да се върне при него. И скоро към моите две млади животни щеше да се присъедини един стар водолаз-жабок. Що за гадна, шибана менажерия.
А аз? Аз трябваше да взема душ и да се преоблека. Имаше други неопитомени създания, с които щях да си имам работа тази вечер.
10.
В 22:25 — почти с час закъснение — се качих в таванската част на хотела със специален асансьор, в който работеше същият голям лош ДГВ, с когото се бях спречкал предишния ден в мъжката тоалетна. Сега не изглеждаше толкова безупречно — на китката си носеше шина, кожата на бузата му беше пурпурночервена, а петдесетдоларовата му прическа бе съсипана от някой лекар от бърза помощ, обръснал главата му отстрани, за да направи няколко шева — десетина, ако се съди по бинта — около ухото на бедното копеле.
64
Игра на думи — от израза