Нищо чудно, че протоколът на генерал Барет до Свещеника беше написан на ръка — ако го имаше в компютъра, то вероятно Л. К. щеше вече да знае за него и обемистият ми словашки задник сега щеше да бъде накълцан.
Окей, знам, че една от заповедите ми за войната със специални методи постановява: Не си въобгъзявай (защото така правиш мен и себе си на гъз). Но нека разгледаме подробно тази заповед. Да приемем, че Л. К. Строхаус не е чист. В такъв случай въпросът е колко не е чист. Дали преглеждаше вътрешната информация, за да си урежда сделки? Дали я продаваше и ако е така, на кого? Или пък не използваше ли достъпа си, за да си помогне с кандидатурата за президент, като създаде частна разузнавателна мрежа, която би могла да всее хаос, объркване и дезинформация сред правителството?
Е, приятели, съществуват няколко начина да се разбере това. Един от тях е да бъде попитан — доброто старо директно обвинение в лицето, поднесено в стил Пери Мейсън65.
Знаех, че това не би свършило никаква работа. Л. К. Строхаус беше прекарал изминалата година по телевизионни предавания. Не съществуваше въпрос, който да не му е задаван — от смехотворния „Вземали ли сте някога наркотици?“ по Ем Ти Ви до сюблимното „Л. К., някои хора ви наричат псевдофашист — вие какво смятате за Мусолини?“ в шоуто на Лари Кинг. Не — старият Л. К. е бил в телевизионната школа. Знаеше как да отклонява въпроси с хумор, остроумие или сарказъм. Прекият подход нямаше да свърши работа. Щеше да се наложи да го ударя през задната врата — това е моето тюленско стенографско име за използване на неконвенционални бойни методи.
В този случай обаче нямаше да стрелям и плячкосвам в буквален смисъл. Исках да създам психологическо предимство за себе си. Реших да го сторя, като атакувам самомнението му и посея смут.
Но не можех да постигна тази цел по явно интелектуален начин — той щеше веднага да прозре всичко. Инстинктивно знаех, че ще трябва да съм адски изтънчен. Всъщност трябваше да бъда непроницаем, мамицата му. (Навярно само по този начин можех да му го начукам по заслужения начин.) Затова се върнах към основите на неконвенционалната война — учението, което усвоявах още като млада попова лъжичка.
Рой Боъм имаше идеята да взема млади водолази-жабоци и да ги — да ни — посвещава в тайните на ориенталската философия. Всички ние смятахме навремето, че това са глупости — и Бог е свидетел, че доста огорчавахме Рой, когато ни караше да запаметяваме неща от Сун Дзъ66, Чан Ю, Миамото Мусаши67 и куп други древни воини. Всъщност буквално трябваше да набива знанието в главите ни — често пъти с помощта на юмруците си. Но познайте нещо — по-късно в боя, когато merde удряше ventillateur и ставаше дума за човешки живот, онези мъдри думи изникваха и ни помагаха да победим, да убиваме врага си в големи количества.
Затова съветът на Рой се върна при мен още веднъж — този път с думите на великия китайски тактик Чан Ю, който ни казва, че воинът контролира врага си, като предизвиква разочарование, изнервяне, объркване и притеснение.
Но този съвет не е ли малко очевиден, учителю Марчинко сан?
Да, попова лъжичко, така е. Но точно този прост съвет върши работа.
Приемам мъдростта на вашия опит, учителю Марчинко сан. Но как се постига такава страховито трудна и в същото време проста цел?
Е, попова лъжичко, слушай. Днешния си урок съм взел от добре прочетените поучения на един майстор на сабята, известен като Фудо, последовател от седемнадесети век на великия Миамото Мусаши.
Фудо е роден в Киото през 1627 г. (Познат е като „Непоклатимия“, за онези от вас, които се интересуват от подобни банални неща, и също както Шер68, Розеан69 и Халстън70, той е имал само едно име.) Останал сирак на дванадесет години, той станал пътуващ свещеник-шинтоист. На двадесет и една година му се явил Бог и той насочил цялата си енергия към изучаване на изкуството на острието. През 1652 г. вече бил създал бойния метод бушидо, съчетаващ кендо и фуджицу, познат като техниката на статуята. Вероятно най-добре я е резюмирал в известното стихче хайку на Фудо от 1654 г. за изкуството на боя със сабя:
Сега, ако си следил пътя на воина, попова лъжичко, ще знаеш, че това стихче може да бъде тълкувано по няколко начина. Например „Безмълвният камък“, за който пише Фудо, може да означава врага или пък самия воин.