Хайде стига, учителю Марчинко сан. Това са просто мъжкарски психобръщолевици и конски лайна и аз не им вярвам.
Безочлива попова лъжичко, много имаш да учиш. Слушай и аз ще ти дам мъдрост.
Виж какво, ако врагът е станал безмълвен, това означава, че са му отнети всичките възможности да се защитава, планира и съпротивлява, защото острието, спряно в смъртоносния си път, го е довело до страх и объркване. Но ако воинът се е превърнал в безмълвен камък, той става непробиваем като гранит. Мотивите му не могат да бъдат прозрени и той ще създаде объркване и смут.
Но това е противоречие, учителю Марчинко сан. Не може да имаш и едното, и другото.
Разбира се, противоречие е, попова лъжичко. Но забравяш, че както учи учителят Боъм, съществено важният учебен предмет Вниманиезнание изисква всичко да бъде всичко и в еднакви пропорции на съществуване. Безкрайно взаимодействие, което влияе върху съдбите на всички твари и неща. Мисли за това като за равновесието, представено от черно и бяло. Ин и ян71. Лаурел и Харди. Крачун и Малчо. Клинтън и Гор.
О, учителю Марчинко сан, ти май си изкукуригал.
Да ти го начукам, попова лъжичко, махай се от моя храм — ти си безнадежден случай.
Но аз не бях безнадежден. Защото си спомнях още нещо важно в стихчето на Фудо: спомних си, че техниката на статуята може да създаде ефективна база за разпит.
За онези от вас, които сега са напълно объркани, искам позволение да обясня. Тишината е страхотно и ефективно оръжие, когато се използва при разпит. Просто казано, гледаш към задника, докато той се почувства длъжен да проговори.
Да, знам, че се съмнявате, но това върши работа, по дяволите. Всъщност този метод е адаптиран и като част от сегашната доктрина по разпитите в ЦРУ. Християните в действие дори са отпечатали стихчето на Фудо върху своя наръчник за обучение.
Аз знам, че този метод е ефективен, защото съм виждал как го използва Тоширо Окинага, мой стар приятел от Куника — японската национална полицейска контратерористична група, — по време на съвместна операция, която проведохме заедно преди няколко години. Тоширо бе заловил един заподозрян от японската Червена армия, върху който, изглежда, методите на разпит не даваха резултат. Най-добрите агенти на Куника се бяха опитвали да го пречупят, но не успяваха.
Тогава Тоширо накара да доведат тангото в малка килия. Там двамата седели лице в лице. То Шо гледал напрегнато арестувания в продължение на четиридесет минути, без да мърда, без да мига, без дори да диша. Тангото от японската Червена армия не устояло на напрегнатия поглед — почувствало се сякаш принудено да говори. Накрая доброволно признало греховете си.
Интересно щеше да е да се разбере колко време би издържал Л. К. Строхаус, когато бъде изправен пред съчетание от Мусаши и Фудо — насочени през мен. Отпих глътка от своя джин, след това оставих чашката на масата и се вгледах в милиардера, като концентрирах погледа си върху конгресния медал точно под адамовата му ябълка. Не мигах. Не се усещаше, че дишам. Имаше само тишина. И търпение.
Л. К. Строхаус, който съвсем не е непроницаем човек от Изтока, издържа по-малко от минута и половина. Отначало изглеждаше объркан. После постави чашата си на масата и ме загледа с подкупваща усмивка. След като не реагирах, той вдигна чашата си, отпи и я остави обратно на масата. Започна да барабани с костеливите си пръсти по масата. После се закашля. Отново ме погледна. Понечи да стане, отпусна се и още веднъж се усмихна, но този път нервно.
— Не че не си го заслужаваха — избърбори той. — Задници — те бяха тъпи задници.
Още веднъж изчака да му кажа нещо. Не казах нищо и той отново започна. Този път ми поднесе пълна шаблонна кампанийна реч:
— Дик, трябва да видиш нещата по моя начин, а той е, че светът е полудял и трябва да се оправи. — Взе напитката си, сръбна от нея и внимателно я върна на масичката за кафе. — Изгубили сме чувството си за отговорност — онзи независим новаторски дух на дедите си. Виж проклетите съдебни дела в наше време. Каквото и да направиш днес, някой те съди. А и проклетото правит’ство не струва кой знае колко. Например миналата година Администрацията по трудова безопасност и здраве ме съди. Някакъв бюрократ с тридесет и пет хиляди долара годишна заплата искаше да поставя на тухлите си предупреждаващи етикети, защото бил ги смлял и ги дал на плъхове, а плъховете умрели. — Той удари с длан облегалката за ръка на фотьойла си. — По дяволите, момче, и ти би умрял, ако изядеш пет кила смлени тухли. И това е само от гледна точка на биднеса. Ами виж какво става в армията. Ти се разходи в изложбената зала на конвенцията — сега всичко е симулатори и военни игри. Проклети играчки. Никой вече не иска да скача в калта, както сме правили аз и ти. И това е най-малкият проблем. Ние нямаме кураж. Нямаме гордост, нито остър ум — като се започне от върха, та чак до долу, а дори и връх няма. По дяволите, Дик, останаха ни само няколко воини и те гледат да ги чупят колкото може по-бързо.