Гадния беше позициониран на зелено осем отляво на склада.
Зелено осем? Да, това означава, че се намираше отляво на склада, в предната му част.
Нека обясня. При КТ (контратерористичните) операции по принцип групите щурмуват от всички страни. В разгара на битката, когато нещата се объркват — стратегът Карл фон Клаузевиц74 от деветнадесети век я е нарекъл la friction — мъглата на битката, — онова, което е отдясно, може да бъде отляво на някой друг. Казвам „Очисти онзи отдясно“, но с другия говорим за противоположни посоки и коефициентът на повсеместна осираемост расте в геометрична прогресия чак до ситуация, в която всичко е осрано без надежда за почистване.
За да предотвратявам такива ситуации, съм измислил едно нещо, което британските специални сили наричат цветови часовников код. (Да — в този случай дори произнасям думите с британски акцент, като на моя британски приятел полковник Мик Оуен, който ръководи поделението за специални мисии и лов на танга.)
Ако разглеждаме всяка една мишена отпред, цветовият код е следният: предната страна е бяла, лявата — зелена, задната — черна и дясната — червена. Средата на бялата зона е шест часа, средата на черната — дванадесет. Боклукчийската кофа на Гадния се намираше в осем часа зелено. Виждате, че така всеки знае точно къде се намира той.
Пачия крак се покачи по една водосточна тръба и седна на покрива с бинокъла за нощно виждане — там нямаше вятър, бих добавил — и обикаляше между бяло пет и седем. Аз и Чери се скрихме в две ремаркета на съседния паркинг, за да сме сигурни, че при нужда ще можем да затворим задната врата, а Уондър играеше на ШНШ — това е шофьор на шефа — и обикаляше района с буика на Мъгс. Как успява този Уондър винаги да се уреди на най-сладката работа?
В 20:10 — това е малко след 8 вечерта по цивилните часовници — по радиото се чу гласът на Пачия крак:
— Един голям „Форд Краун Виктория“ с четирима задници в него спря на бяло шест.
Показах нос от ремаркето.
— Прието.
Настъпи пауза.
— Отминават, карат покрай зелено осем.
Намеси се и гласът на Мъгс:
— Все още нямам приятели нависоко и за първи път използвам клетъчен телефон.
Бог да благослови всички старшини. Виждате — казвах ви, че отново ще срещнете този материал.
Пачия крак отново се обади:
— Завиха и се върнаха. Седят от другата страна на улицата срещу бяло шест.
Уондър каза:
— Видях ги. Я да ги огледам.
Дяволите да го вземат…
— Мама му стара, Уондър, чакай.
Твърде късно беше. Видях как колата мина покрай нас. Това означаваше, че буикът вече не може да се използва. Ако минеше отново, значи ще се издаде. Гласът на Уондър се чу високо и ясно:
— Да, четирима задници. Двама черни и двама бели.
— Благодаря, но няма за какво. — Не разполагахме със средства, за да си играем така. — По дяволите, Уондър, чакай, докато ти кажа да действаш, мама му стара!
В гласа му дори долових вина:
— Извинявай, капитане.
Пет минути по-късно дочух гласа на Мъгс:
— Няма да повярваш какво ще ти кажа.
Честно казано, беше ми достатъчно студено, за да повярвам почти всичко.
— Казвай.
— Колата е регистрирана на шибаната полева служба на ФБР в Детройт.
Федерали? Това ме сепна. Кой ли знаеше, че съм тук? Е, Л. К. Строхаус знаеше, че съм в Детройт. Но само Свещеника — който се беше промъкнал в града — знаеше, че душа из Ипсиланти. Може би това е случайност — ФБР само проверяваха оръжейните складове, защото напоследък имаше много кражби.
Приятели, вие знаете не по-зле от мен, че в моята работа няма случайности. Дори ми мина през ума, че изобщо не се интересуват от крадени оръжия, а от бивши престъпници като мен, които може да се крият наоколо.
Но аз имах предимство тук.
— Мъгс…
74
Карл фон Клаузевиц (1780–1831) — пруски генерал, известен с трудовете си по военна теория и стратегия. — Б.пр.