Отстъпих и го оставих да се приближи, изчаках, докато тялото му се изнесе докрай, а краката все още бяха оплетени около оста на кормилото, след което се приближих като picaron picador — това е непокорен пикадор на en español, какъвто всъщност съм, и докато се опитваше да ме хване, аз застанах между смъртоносните ръце на бика Дъг — Оле! — и го ударих отзад по главата с палката си — прааас!
Ударът го зашемети. Освен това го разяри. Но със сигурност не го спря. Той изрева от болка, замахна диво към мен и ме удари точно под сърцето с юмрук колкото свински бут — удар, нанесен с доста силен раменен натиск.
Добре ме фрасна — отхвърли ме назад. И какъвто съм си вежлив, невъзмутим задник, се препънах в собствените си крака и паднах, като поех по-голямата част от удара точно с върха на болното си дясно коляно.
Докато се прегрупирах, той се измъкна, освободи крака от кормилната ос, изскочи напред с главата от фургона, спъна се и падна на ръце и крака върху леда, намери опора и се спусна към мен, размахал крака като някакъв шибан защитник, затичал се след дясно крило. И понапляска задника ми — удари ме с цяла ръка по адамовата ябълка и ме свали на земята. Определено беше време за изчукване на Дики. Дъг е тежко копеле. Събори ме силно и, трябва да ви кажа, приятели, че един замръзнал паркинг няма никакви омекотяващи удара свойства.
Чух как изпукаха някакви неприятни неща в областта на кръста ми — имах чувството, че ми го е счупил. Но нямаше време да се тревожа за прешлени, ребра, хрущяли или мускули, защото този задник се опитваше да ме убие. Омота опашката ми около ръката си и дръпна назад, като усука кофти врата ми. Извих се, но той ме беше хванал нашироко и надълго. Праснах го в слънчевия сплит. Той въздъхна, отново дръпна косата ми и замахна с ръка към откритата ми адамова ябълка.
Спрях ръката му над китката и го захапах — дано съм заразил този кучи син с бяс — и той я отдръпна рязко, като в същото време пусна косата ми.
Това краткотрайно прекъсване ми отвори път. Бръкнах в окото му, хванах го за ушите и го ударих с глава в лицето, засилих го към фургона, сякаш е шибано чучело, и го ръгнах с колене в топките. След това скочих върху него и започнахме да се търкаляме в нелоша имитация на кръчмарски побой-изнасилване без правила и задръжки. Окей, най-после започна да става весело. Но честно казано, точно сега нямаше време за веселба. Освен това, докато Дъг не би имал никакви задръжки да не се побърка от викане, аз със сигурност не исках той да вдига шум — нямаше абсолютно никаква причина да притесняваме обитателите на другите две превозни средства. Затова, освен че правех всичко възможно да обезвредя този минетчия, а да не говорим и за опитите си да го държа далеч от себе си, трябваше и да го накарам да пази тишина, което щеше да е далеч по-лесно, ако бях дошъл с трета ръка.
Като стана дума за това, докато Дъг се опитваше да преправи лицето ми така, че да прилича на кило смляна каша, се сетих да се запитам къде, по дяволите, е Гадния — да не би още да дърпа проклетата врата?
Прехвърлих Дъг вляво от себе си, след това надясно, убягнах на хватката му, след което го хвърлих на земята с приятен за ухото ми глух звук. После свих крака около дебелия му торс и с колене, лакти и корем успях да застана отгоре му — повече или по-малко бях възседнал гръдния му кош. Той заби хубав удар в топките ми, но аз му го върнах, като го праснах с палката си по подстрижката малко над ушите — прас, прас, прас.
Това го забави малко. Най-после Гадния реши да се отбие насам. Скочи към Дъг отзад, стисна го за сънната артерия и задникът най-после се отпусна.
— Къде беше, докато оня ме риташе до посиране, мамицата му? — изпъшках аз. Лежах по гръб върху студения асфалт, твърде уморен, за да мога да стана. По дяволите, чувствах се изморен и болен.
— Твърде стар съм за този вид merde. Ако имах пистолет, щях да застрелям това копеле.
На Гадния не му минаваха тези работи.
— Ти имаш един шибан пистолет, капитане. Освен това отстрани изглеждаше така, сякаш ти е приятно.
Виждате ли как се отнасят с мен, нежни читатели? Никакво шибано уважение няма. Сякаш съм шибан тюлен комедиант. Или овцифер.
Гадния завърза и запуши устата на Дъг и на шофьора на фургона, докато аз проверих джобовете им. Едно беше сигурно: човекът от фургона не беше агент на ФБР. Разпознах името му върху калифорнийската шофьорска книжка и пъхнатото в нея разрешително за носене на оръжие: той беше пенсиониран тюлен от Група 3 в Коронадо — старшина, когото наричаха Джони Кул76 (защото, доколкото си спомням, носеше слънчеви очила в стил шестдесетте години, обичаше да танцува развратни танци и играеше волейбол), който не притежаваше нито мозъка, т.е. учеността, нито хитрина, т.е. улично образование, да стане главен старшина.