Добре, какво знаех?
Първо, знам, че влекачите се използват предимно за дълги преходи. Те са тромави и трудно управляеми в града.
От друга страна, бордовите камиони с подемна задна врата са идеалният градски камуфлаж, което означаваше, че ще трябва да се справим отначало с него. Включих радиото и разпределих задачите. Док, Малката бира, Пик, Алигатора и Гризача щяха да следват влекача. Мъгс, Пачия крак, Гадния, Уондър, Чери и аз щяхме да се справим с местните, а след това ще се изнесем бързо на майната си, за да стигнем останалите. Ще поддържаме връзка по клетъчните телефони. Щях да пропусна сесията си за въпроси и отговори с Дъг и Джони Кул, но животът е пълен с малки разочарования и това щеше да е едно от тях.
Ами ако грешах?
Е, тогава майната му на Дики още един допълнителен път, както казваше Каунт Бейси77. Не е ли страхотен животът?
Докато лошите товарят, нека ние с вас да прекараме няколко минути в разговори за методите за следене на автомобили. Знаете как в киното или по телевизията онези полицаи излизат посред движението, правят остри завои и всичките им гуми пищят, за да заловят лошите.
Е, приятели, това са просто аки. Искам да кажа, виждали ли сте някога от онези задници, дето карат бързо като Булит78, докато си пробивате бавно път през движението в пиков час?
Нека ви поясня най-същественото в кратки разказни изречения. Преследването на лоши е трудна работа. За успешно следене може да трябват дузина автомобили, две шишенца „Буферин“79, както и доста празни шишенца с широки гърла и добри запушалки. Съществуват неизброимо много променливи, като климатични условия и състояние на пътя, гъстота на трафика, време на деня, както и брой налични автомобили и персонал. Освен това там е и мистър Мърфи, постоянният втори шофьор, който винаги се опитва да ви го начука. Други фактори за осиране с кози лайна са контраразузнавателните мерки — когато лошите използват свои коли, за да проверяват дали не ги следят. Или пък нарочна засада — когато ви нагласят задръстване, за да не можете да следите целта.
Значи виждате, че следенето не е толкова просто, колкото го изкарват в киното или по телевизията. Но може да се прави, и то добре. Най-лесният начин е с помощта на електронни маяци. Старите устройства се следяха трудно и издаваха толкова силни сигнали, че често пъти смущаваха средно и ултракъсовълновите радиоприемници в следените коли и известяваха лошите. Най-новото поколение пасивни маяци съчетава надеждност на излъчването, литиеви батерии, както и миниатюрни размери. Излъчват сигнал, който може да се следи от автомобил, самолет, спътник или чрез наземните телефонни линии. (Да, приятели, точно както в рекламата на AT&T80 — можете да протегнете ръка и да докоснете някого.)
Ако не можете да поставите маяк, то ще трябва да вършите нещата по старомодния начин — там, където гумата докосва асфалта. Двете най-ефективни техники за следене на автомобили са известни като прескачане и успоредно каране.
При прескачането използвате пет-шест коли, които постоянно заобикалят преследваната кола, като непрекъснато сменят относителните си позиции. Колите изпреварват целта, след това изостават — точно както се движат колите в нормални условия. Ако лошият завие наляво или надясно, колите пред него се засилват до следващата пряка, минават по успореден маршрут и отново застават на линия. Ако обектът направи обратен завой, то колите зад него го поемат.
Ако прескачането се прави добре, целта никога не може да види една и съща кола в задното стъкло повече от веднъж — дори ако кара в продължение на часове. От положителната страна е трудното засичане на колата при такова следене. От отрицателната — необходими са много коли, за да се направи всичко както трябва.
При успоредното следене една преследваща кола остава достатъчно далеч зад целта, за да не го извести за себе си, а още четири други коли се движат по успоредни улици, като заобикалят целта в скоба. Плюсове ли? Почти невидим метод. Минуси? Е, ако светофарите не са с вас, спукана ви е работата. А и ако целта направи остър завой и тръгне обратно, може да го загубите.
И двата метода изискват добри комуникации — за предпочитане кодирани, за да може лошите, които вероятно имат в колите си скенери на полицейските честоти и други устройства за контраследене, да не могат да подслушват разговорите ви. Добре е и ако познавате района, в който ще работите. Когато командвах „ТЮЛЕН-група 6“, играехме една игра, наречена тюленска гоненица. Тя включва продължителни, бързи гонки с коли и нелегални учения по следене в европейски градове. Играхме я срещу редица охранителни групи на Следствената служба на Военноморските сили — хората, които охраняваха нашите адмирали зад граница, — за да им дадем възможност да видят как терористите биха се държали при наблюдение.