— Междущатското 94 накъде води?
— На запад до Чикаго, а на север до Харън82.
— Ами шосе 75?
— На север към мен, а на юг — замисли се — Флорида.
Посочих с пръст посоката, в която замина бордовият камион.
— Ами ако са тръгнали към Флорида?
Мъгс поклати глава.
— Това не изглежда смислено — отговори той.
Смислено? По дяволите, защо говореше за смисъл? Нищо нямаше смисъл. Аз започнах да дъвча мустака си. Съществува военен технически термин за настоящото ми състояние — многократно изтакован.
Е, в такъв случай трябваше да потърся някаква добра новина. Набрах номера на Алигатора по клетъчния телефон. Отговори на третото позвъняване.
— Да ти го начууукам…
Засмя се.
— И на теб, капитане.
Поисках сведение за ситуацията. И получих — с добри новини. Намираха се на шосе 23 на една спирка за камиони близо до Дънди по пътя за Толедо в щат Охайо. Влекачът и комбито бяха се отбили на паркинга и екипажите им отишли да закусят. Един човек останал на борда на влекача.
— Дръж ме в течение.
— Слушам.
— И пъхни маяка си за следене на влекача при първи удобен случай.
Те носеха пасивния маяк, който Уондър домъкна от вила „Свирепия“.
— Дадено. — Телефонът изпиука и замлъкна.
— Капитане… — обади се по радиото Гадния.
— Да…
— Отивам на север. Те са тръгнали към кърмовата част ляво на борд на площада.
Погледнах Мъгс.
— Е?
— Междущатското — навъсено отговори той. — Шибаното междущатско шосе.
А ние си седяхме тук, посред задръстването. Бяха ни набутали тук така ловко, колкото аз успявах да го сторя, когато се будалках с охранителните групи от Следствената служба на Военноморските сили в Европа. Всичко това беше déjà чукане83 отново — само че в този случай аз бях déjà чуканият.
Биваше си ги тези задници.
Мъгс грабна радиотелефона от ръцете ми.
— Чери — каза той, — Мъгс се обажда.
— Казвай, Мъгс.
— Къде си?
Чери му каза.
Мъгс помисли за минутка.
— Завий обратно, по първата отбивка надясно и карай, докато стигнеш края на улицата, завий наляво, мини половин път до следващата пресечка — и тази улица е задънена. След това отново завий надясно.
— Ще ми обясниш ли отново? — Чери беше объркан.
Мъгс натисна бутона за излъчване.
— Не се тревожи, заднико, ще те водя оттук.
Чери и Пачия крак наблюдаваха как бордовият камион мина покрай тях по пътя за влизане в междущатско шосе 75. Фордът беше тилова охрана. След като той премина покрай тях, излязоха sans светлини и го последваха. Имаше риск, но се налагаше да го поемат.
Двамата също караха на сляпо — Мъгс трябваше да ги води с обяснения през лабиринта от еднопосочни улици, защото бордовият камион слезе от пътя към шосето и си проправи път през едно кварталче с полусъборени стари къщи към двупосочна улица с магазини, чиито витрини бяха заковани с дъски.
02:55. Мъгс премина през пазара толкова бързо, колкото му позволяваше обстановката. След това, играейки си на настиганица, ние се отправихме към мястото, където се намираше Чери. Мъгс сбърчи нос, когато преминахме покрай някакви разглобени коли и изгорени жилища по улици, чието осветление отдавна беше изпочупено.
— Преди двадесет години се отказахме от тази част на града — каза той. — Гледай… — Посочи редица разкривени бели корони, изрисувани със спрей по вратите и стените на овъглените къщи от двете страни на улицата.
— Така Зулуските гангстерски принцове маркират територията си. Едно време тези проклети неща се виждаха само в една малка част в източната част. А сега ги има по целия град — дори шибаното кметство е покрито с драсканици. — Той свали прозореца, изплю се и отново го вдигна. — Предполагам, че те са управниците в града, защото ние със сигурност не сме.
Погледнах към короната. Тя беше подобна на онази, която видях изрисувана на задната врата на оръжейния склад.
Казах ви преди, че не вярвам в съвпаденията.
Нямаше движение. Мъгс караше без фарове. Уондър ни следваше отблизо. Стигнахме до позицията на Чери след половин дузина пресечни улици. Той беше паркирал на една странична улица зад корпуса на някаква изгоряла кола, поставена върху тухли.