Е, станалото — станало и стоманеното ножче някъде останало. Бръкнах в джоба на гърдите си, за да взема лекия сгъваем нож, който винаги нося за резерва, и отрязах лентата. След това прекарах парче препъваща тел около откритата глава на един болт на задната врата, промуших я под бронята, покрай ауспуховата тръба, завързах я надеждно към детониращо устройство от тип „M-1“, което бях закачил към пластичния експлозив, и отрязах оставащата тел.
Развих второ топче тел, което подадох на Уондър. Той го закрепи към колекторната изпускателна тръба, след което аз я обтегнах и закачих към детонаторния пръстен на устройството „M-1“.
Обичам детонаторите „M-1“, защото са прости като целувка. Разбира се, в наше време съществуват по-сложни играчки — електронни детонатори с полупроводници и компютърни чипове, както и сложни радиоуправляеми чудесии, които струват по стотици долари парчето.
Но когато скачаш от самолети, излизаш от подводници или пълзиш през калта на вражеска територия, искаш нещо, с което мистър Мърфи да не може да те будалка въпреки усилията си. А детонаторите „M-1“ са с гарантирана мърфоустойчивост. Вярвайте ми, наистина вършат работа. При добро и лошо време. При мокро и сухо. Горещо и студено. Те не се влияят от неправилно манипулиране, защото са старомодни, прости като целувка устройства с много малко движещи се части, нямат сложни електронни компоненти, които могат да се повредят, батерии, които да се изтощят, или миниконтактори, които да се откачат.
По същество „M-1“ представлява метална тръбичка — цилиндрично устройство, дълго десетина сантиметра. В единия си край има куплунгово съединение и предпазна тръба. Това е важният край, където ударното устройство се закрепва към експлозива. Точно зад него се намира капсулата, която, след като експлодира, детонира вашия взрив „C4“, „Семтекс“ или какъвто друг полезен товар сте избрали. Непосредствено пред капсулата е поставено шплентово обезопасително устройство, което отделя ударника от капсулата.
Ударникът и неговата мощна притискаща пружина се задържат на мястото си от два допълнителни шплента. След като експлозивът бъде закрепен и устройството монтирано и закрепено на мястото си — това е много важно, — една обтегната препъваща тел се закача към освобождаващия пръстен на обезопасителното шплентово устройство. В този момент изваждате всички обезопасителни шплентове (като не забравяте да ги приберете в джоба си, за да не оставите издайнически сигнали, че сте се отбивали насам), и очиствате терена от присъствието си.
Резултатите ли? Когато нашите приятелски настроени зулуски гангстерски принцове скокльовци отворят задната врата на камиона, ще изтеглят препъващата тел, която ще дръпне пръстена, който ще освободи ударника, който ще задейства капсулата, която ще детонира експлозива „C4“, който ще експлодира, което ще разчлени горепосочените скокльовци на хиляди отделни, раздробени и трудно разпознаваеми късчета. Освен това експлозията би детонирала всички експлозиви в камиона — патрони, гранати, минохвъргачни заряди, — всичките те ще гръмнат. Земята ще се разклати85.
Ако обаче лошите решат просто да отпътуват, то последователността ще бъде малко по-различна. Ще се качат на камиона и ще завъртят контактния ключ, който ще детонира експлозива „C4“, привързан към изпускателния колектор на двигателя; който вследствие експлозията ще се размърда достатъчно, за да задейства детонатора „M-1“ и заряда „C4“, оформен като панделка. Резултат? Смърт и унищожение. И отново земята ще се разклати. Както, вероятно се досещате, обичам клатенето.
От това човек го побиват тръпки, нали?
Ексфилтрирахме се тихо и вече бяхме далеч по пътя си на юг към Толедо, когато чухме експлозията в далечината. Плеснах Уондър по дланта. Още една добре свършена работа. Още една добре прекарана вечер. Това не е кариера, а приключение.
Все още имаше много време до утрото, когато се свързахме с Док, Малката бира, Алигатора, Пик и Гризача на север от Цинцинати. Разговаряхме по секретно радио. Алигатора ми каза, че е успял да постави пасивния маяк на целта. От тази вест дишането ми стана малко по-леко. Навярно бяхме оставили мистър Мърфи назад за малко. Облегнах се и сръбнах горещо кафе от огромната кана, която ни беше оставил Мъгс. Мамицата му, животът си беше хубаво нещо. Бяхме опекли зулуските гангстерски принцове, унищожили откраднатото оръжие и патрони, които те щяха да продадат или използват, и сигурно вече Мъгс знаеше кой е задникът, дето крадеше регистрационни номера на ФБР.
85
От израза