Вдигнах радиотелефона:
— Казвай, Док, какъв е проблемът?
— Дик, къде си, по дяволите?
Казах му.
— Включи новините. Веднага.
Протегнах ръка и включих радиото в колата. Натъкнах се на една кънтри и уестърн станция на УКВ. Превключих на средни вълни и потърсих новинарска станция.
Гласът беше познат, но не можах да го позная за няколко секунди. След това разбрах, че слушам Дъг Докинс. Той говореше за мен — при това неласкаво. След това един кореспондент взе думата и резюмира всичко.
— Смята се, че Марчинко — каза той, — чийто окървавен нападателен нож е намерен там, е въоръжен и опасен. ФБР, според които той е напуснал Мичиган, са издали заповед за арестуването му по обвинение в бягство в съседен щат с цел укриване след убийство. Милиардерът бизнесмен Л. К. Строхаус, чийто охранител вероятно е екзекутиран от Марчинко, е обявил награда от половин милион долара за информация, водеща към залавянето на развилнелия се бивш полковник от Военноморските сили.
Част втора
ЯЛИЛПЛ
14.
Знаехте ли, че по договор с правителството през изминалата година и половина една фирма е разработила устройства, които ни позволяват в разстояние на секунди да открием местонахождението на клетъчните телефони? Е, така е и тези устройства се използват. С тях ФБР проследи Хърман Стотник, компютърния терорист, който престоя на свобода повече от две години. Стотник успяваше да убегне на ФБР и на цивилните експерти по охрана на компютрите, защото използваше модем, свързан към клетъчен телефон, за да прониква в секретните компютърни системи. Знаел е, че е практически невъзможно да се проследи клетъчен телефон, освен ако номерът му не е известен с точност.
На сцената излизат системите от тип „С3“. За онези от вас, които никога не са чували за тях — а бих се осмелил да кажа, че повечето от вас не са, — „С3“, от Стелт, Сигурност и Следене90, е най-голямата корпорация в страната, посветила дейността си изключително на черните операции. Намира се в центъра на един безименен промишлен комплекс върху петстотин акра площ на дванадесет мили извън Далас в Тексас. Искам да кажа, че е безименен, ако го погледнете бегло. При по-внимателен поглед ще видите, че всичките петстотин акра образуват всъщност едно изкусно направено предприятие, което се контролира от страховито множество сложни устройства за недопускане на външни лица.
Ще спомена само малко от тях — АНС — Автоматични Наземни Сензорни — системи, модерни импулсни късовълнови лазери, инфрачервени и високочестотни контролни устройства. А те са допълнени от енергичен персонал, съставен от компетентни бивши зелени барети и бивши служители на ЦРУ работили в охраната. Знам, че са компетентни, защото веднъж като услуга на главния изпълнителен директор на фирма „С3“ заведох „Червената клетка“ в Далас, за да проведем изненадващо учение за проверка на охраната им. Трябваше ни повече от седмица, за да преминем през всичките им защитни прегради, като през това време „загубихме“ всичките си наужким танга. Добре е да знаем, че някои хора се отнасят сериозно към охраната на фирмата си.
Когато командвах „ТЮЛЕН-група 6“, „С3“ ми бяха направили няколко играчки. Промениха радиотелефоните „Моторола“, които закупувах, и ги правеха напълно осигурени срещу прехващане — дори срещу слухарите на Следствената служба на Военноморските сили. Те направиха миниатюрните безшумни дрелки, които използвам за вкарване на микрофони и видеокамери през стените и в корпусите на самолети. След това ми направиха и малките микрофони и камери.
Напоследък, с настъпването на приоритетите за събиране на разузнавателна информация, „С3“ започнаха все по-често да се ангажират с компютърния шпионаж. Разработиха програмни вируси, които се крият в мрежите на суперкомпютрите на масивни корпорации, търсят пароли и измъкват данни от онези видове, от които се интересуват шпионите. (Да си остане между нас, но преди две или повече години тази фирма работеше много успешно във Франция, докато трима служители на „С3“, работещи под прикритие на посолството, станаха невнимателни, бяха заловени и изгонени за промишлен шпионаж.)
90