Както и да е, през месец март 1993 г. приятелски настроените хора от фирма „С3 Системс“ разработиха система за следене на клетъчни телефони, която позволява на агенциите да проследяват обаждания, без да е необходимо да знаят номера на телефонната клетка. Продадоха системата — всъщност това е програма за компютър — на ФБР, както и на хората от Агенция Несъществуваща, на Християните в Действие и на Отбранителната и разузнавателна агенция. Шест месеца по-късно Хърман Стотник беше арестуван в Райли, Северна Каролина.
В програмата на „С3“ за проследяване на клетъчни телефони има един малък недостатък. И ще ви го кажа, но ако обещаете никога да не го издавате. Добре, дефектчето е, че ако включите своя клетъчен телефон в режим прехвърляне на сигнала91, то програмата хваща телефона, до който се обаждате.
Питате откъде знам това? Знам, защото работата ми е да знам задните врати, скритите входове, както и мръсни, страшни и направо нечестни начини да побеждавам. Това ме прави неконвенционалният, космат, сладък, наливащ се с джин „Бомбай“ единак, както и фактът, че ще ви убия, преди вие да убиете мен.
Е, всичко по реда си. Уондър откара колата в най-отдалечения край на отбивката. Нямаше нужда да стоим на открито и да бъдем забелязани от някой наблюдателен цивилен, който би искал да излезе в пенсия с готиния половин милион от Л. К. Строхаус.
След това разгледах алтернативите пред себе си. Честно казано, нямах много алтернативи или поне не очевидни такива. Дъг и Л. К. бяха нагласили нещата доста добре, мамицата им. Но и аз не бях съвсем безпомощен.
Нека разгледаме ситуацията. Вие знаете и аз знам, че аз не съм очиствал Джони Кул — мръсникът Дъг е престъпнал престъпното престъпление и го е претаковал със собствения ми нож „Емерсън“. Но фактът, че вие знаете и аз знам, нямаше да ми помогне пред ФБР или всеки от стотиците местни полицаи от тук до там, накъдето бяхме тръгнали, които биха гледали на шанса да ме очистят като на възможност да се изфукат с грозните си мутри във „Върховни ченгета“, „Американски детектив“, „Неразгадани мистерии“ или някое друго информационно-развлекателно предаване на живо, а да не говорим, че ще си уредят и доста добра сделка за написване на книга.
Та къде оставах в тази ситуация? Оставах навън, на студеното. Но пък аз съм един проклет тюлен, приятелче, и доста пъти съм бил на студено.
Освен това знаех точно какво правеха Дъг и Строхаус. Л. К. беше ядосан — отворил бе пред мен вратата, през която видях целите му, помоли ме да се присъединя към него, а аз бях го накарал да се осере. И както каза преди, аз бях мъртвец. Дъг също беше ядосан. Знаех, че няма да се поколебаят да направят всичко, за да нахакат грозния ми словашки задник в en écharpe — което е примка, ако сте в Париж. А и адски добре знаеха къде съм — проследявах скъпоценния им влекач, пълен с играчки. Вероятно изчакваха да направя някакъв ход. (Което всъщност точно сега не правех, а само наблюдавах. Жабоците, които правят прибързани движения, ги набождат на копието. А аз исках да имам и двете си grenouilles92, за да раздавам наказания и да ритам задници.)
Освен това Лаймън Клайд и Елуд П. имаха свой набор проблеми от тип ЯЛИЛПЛ — което е Яж Лайна И Лай По Луната. Впрочем не забравяйте това съкращение и тези обстоятелства — ще ги срещнете отново.
• ЯЛИЛПЛ едно. Да, искаха да ме очистят. Но трябваше да го сторят самите те. Не можеха да си позволят да разкажа на някой местен шериф за скъпоценния товар с откраднати оръжия в камиона, когато ми щракне белезниците. Трябваше още да приемат — аз със сигурност бих сторил така, — че съм казал на някого нагоре в моята командна верига за нещата, които вършат. Крайната сметка? Вероятно ще се опитат да ме елиминират със собствени сили. Но ще го сторят единствено ако имат всички предимства на своя страна. Което пък ми казваше, че няма да го направят на пътя: междущатските шосета са сравнително добре достъпни за обществеността и не биха искали да ги прекъсне някой. Фактът, че те самите трябваше да ме фраснат, ми даваше beacoup свобода на действията.
• ЯЛИЛПЛ две. Нямаха никаква представа колко души работят с мен, освен ако нямаха достъп до подписания от нас документ в сейфа на Свещеника. За което можеше да съществуват съмнения, след като се има предвид какво бях видял в Детройт. Но дори да откриеха кой е с мен, щяха доста да се озорят, преди да очистят всички.
91