Това струва ли ви се странно? Да, и на мен. Но трябва да разберете, че за разлика от управлението на ФБР, където дори чистачките са щатни служители на пълно работно време, полевите служби, често пъти разположени във федерални сгради, наемат хора за чистене. Всъщност ФБР не са единствените, които допускат това безумие. В американските посолства и военни инсталации по целия свят строителните работи, ремонтът на автомобилите и приготвянето на храната — а дори и секретарската работа — се извършват от местни хора, работещи по договор. Честно казано, не можем да не използваме местни хора за службите си в чужбина. В страната използваме услуги по договор за всичко — от почистването на федералните сгради до поддръжката на автомобилния парк и осигуряване на охрана за обекти като складове за ядрени оръжия и действащи военни бази.
И какви проверки се правят на хората, които отиват да работят в тези служби? Ако сте посочили отговора „Малко или никакви“, си пишете шестица. Пример? Мъгс беше проверил гореупоменатия Патерсън. Оказа се, че той е прекарал осем цяло и три четвърти от последните десет години в затвора в Маркет на красивите брегове на езерото Хъран, разположено до горния полуостров на щат Мичиган. Лежал беше за особено жестоко нападение (е това е обвинение, което ме обърква — да сте чули някога за не особено жестоко нападение?) и въоръжен обир.
Старшината имаше и други вести. Детройтските полицаи прибираха зулуските гангстери на тумби. Разровили остатъците от бордовия камион, видели остатъците от автоматично оръжие и откачили. Неприятната страна беше, че с любезното съдействие на Дъг Докинс полицаите смятаха, че аз продавах оръжие на зулуските гангстери.
Поклатих глава и добавих в мозъка си още една черна точка срещу името на Дъг. Рано или късно ще се разплатим.
Мъгс каза, че междувременно е изпратил факс на един пенсиониран старшина на име Хинтън, който е бил в диверсионните групи във Виетнам. Ако целта продължеше по междущатско шосе 75, Хинтън щеше да ни помогне — щеше да ни поеме малко на юг от щатската граница и да ни съпроводи до Атланта.
Това ме накара да се обезпокоя.
— Може ли да му се има доверие?
— Не бъди задник, Ричард.
— Хей, Мъгс, не се обиждай, но мен ме търсят за убийство.
— Е, и?
Това ме накара да млъкна.
— Виж какво, Ричард — сопна се той, — когато си в ситуация, с която не съм запознат, можеш да се притесняваш. А сега С294 квадрат, ясно ли е?
Разбирам кога съм изправен пред по-старши и по-силни от мен.
— Тъй вярно, старшина.
— Добре.
Мъгс продължи да обяснява, че ако отидем южно от Ноксвил и ако камионът завие на запад, може да изпрати факс на свой човек в Бирмингам — тюлен от виетнамската ера, който неотдавна се пенсионирал от тамошния полицейски участък. Ако продължи още на юг, към Атланта, познавал друг стар жабок-водолаз, на когото можем да разчитаме. Ако отидат към Ню Орлиънс, задниците ни щели да бъдат покрити от един стар жабок от блатата. Ако отидат към Тампа, имало друг стар жабок с тринадесетметрова лодка. Каза, че това е списъкът му.
— Само кажи какво ти трябва, Ричард.
Щях да му кажа, и още как.
Сега всички вие може би се чудите защо не се притеснявам чак толкова, че може да бъда забелязан, след като съм беглец и ме търси ФБР. Отговорът е, че по времето с „ТЮЛЕН-група 6“, „Червената клетка“ и „Зелената група“ аз и момчетата ми редовно се упражнявахме в преминаване в нелегалност. За да играеш ролята на терорист, е необходимо да се научиш да мислиш и действаш като такъв. Най-добрият начин да се научиш е да го правиш.
Спомняте ли си как в „Свирепия 3, Зелената група“ можахме да стигнем от Пакистан до Лондон, въпреки че фигурирахме в списъка с търсени лица на Интерпол? Е, същият принцип важеше и за сегашното ми положение. Всъщност Съединените щати са може би най-гостоприемната и благоразположена към терористи страна. Една от най-положителните страни на американското общество е, че то е практически отворено. Като хора ние сме приятелски настроени до крайност. Още от самото начало това са черти от характера на американците — отразени са от автори като Де Токевил95 и Джеймс Фенимор Купър, от Хенри Джеймс до Ърнест Хемингуей. И тези черти се забелязват във всеки аспект на нашия живот — от небрежността, с която се охраняват нашите военни бази, до свободата, с която хората влизат и излизат от дома на Капитолийския хълм. Неприятно е, че същата тази откритост, която ни прави така специални, позволява на тангата и други негодници да ни експлоатират. Точно тя ми позволи да изчезна.