Беше горещо и задушно. На пристанището смърдяха дозряващите в дървени сандъци банани.
Нови Белиз се оказа жалко селище. Неговият предшественик, Стари Белиз, лежеше на няколко мили оттук под водата на Карибско море, а сегашният беше набързо построен от подръчни материали. За център служеше геокупол стандартен модел, каквито използваха в Синтеза за щабове на големите концерни. Останалата част от града, дори църквата, се беше налепила около купола също като селски колиби около средновековен замък. Когато водата се вдигне още, ще пренесат набързо купола на друго място, а местните постройки ще отидат на дъното заедно с гората.
С изключение на мухите и кучетата градът спеше. През гъстата кал Юджин излезе на крива уличка с дървена настилка. От вратата на месарницата до шлюза на купола го наблюдаваше загърната в мръсен шал стара индианка, която пъдеше с палмови листа мухите от висящия на кука свински труп. Като улови погледа й, той усети парадигматичната мълния на тъпото страдание и невежество — сякаш бе настъпил електрическа змиорка. Усещането беше странно, остро и ново; той едва се удържа да не прескочи през мръсния тезгях и да не я прегърне. Все пак решително тръсна глава и продължи пътя си.
Под купола миришеше на Синтез, въздухът беше сякаш пресован и остър на вкус — като в батискаф. Куполът беше малък, но съвременните информационни служби заемаха малко място. Долният етаж беше разделен на работни офиси с обикновени аудиодекодери, транслатори, монитори и канали за сателитна връзка. Горе персоналът ядеше и спеше. В това отделение на Синтеза повечето бяха японци.
Той изтри потта от челото си и попита на японски секретаря как да намери доктор Емилио Флорес.
Флорес държеше полунезависима медицинска клиника, неизвестно как изплъзнала се от контрола на Синтеза. Наложи се Юджин да почака в приемната, развличайки се със старинни електронни игри на вехт очукан компютър.
Пред кабинета на Флорес се виеше дълга опашка от куци, безкраки, заекващи, сакати и гниещи. Изглежда куполът объркваше белизците, защото те се движеха сковано, сякаш се страхуваха да не счупят пода или стените. Юджин се зае да изучава живия каталог от болести — повечето от тях кожни, но имаше и паразитози, трески, гнойни рани и счупвания. Никога не бе виждал толкова болни хора. Опита се да ги очарова с майсторство на видеоигрите, но те продължаваха да разговарят шепнешком помежду си на развален английски или просто седяха, сгърбени и треперещи от вятъра на климатика.
Накрая го въведоха при лекаря, който се оказа нисък плешивеещ латинос в традиционен бял делови костюм.
— Здравейте — каза Флорес и внимателно огледа посетителя от глава до пети. — Аха, разбирам. Вече съм се сблъсквал със заболявания като вашето, млади човече. Вие желаете да отпътувате към вътрешността на страната.
— Да — отвърна той. — Към Тикал.
— Сядайте. — Двамата седнаха. Зад креслото на Флорес тиктакаше и мигаше ядрено-магнитен резонатор. — Така, дайте да видим — каза докторът. — Според вас, млади човече, светът е в задънена улица. Не сте успели да вземете диплома или подходяща подготовка, за да емигрирате в някой дзайбацурий. Не понасяте самата мисъл, че ще трябва да загубите живота си в чистене на планетата, осрана от предците. Плашат ви железните ботуши на корпорациите, които ще уморят душата ви от глад, само и само да си напълнят джобовете. Жадувате за прост живот. Духовен.
— Да, сър.
— Тук имам всички необходими уреди, за да променя цвета на очите и кожата ви. Дори мога да ви снабдя с припаси, нужни за пътя през джунглите. Пари имате ли?
— Да, сър. Сметка в цюрихска банка.
Докторът постави кредитната карта в слота на масата, разгледа цифрите на дисплея и кимна.
— Няма да ви лъжа, млади човече. Животът при маите е тежък и суров, особено отначало. Те ще ви натрошат и ще ви сглобят наново — такъв, какъвто трябва. Това е жестока земя. Миналия век я владееха Хищните Светии. Някои от бактериите, които пуснаха те, още са активни. Ренесансът наследи фанатизма на Хищните. Последователите на този култ са убийци.
Юджин сви рамене.
— Аз не се страхувам.
— Мразя убийствата — каза докторът. — Във всеки случай маите поне честно признават какво вършат, а виж, политиката на Синтеза превърна цялото местно население в жертви. Синтезът ми отказва субсидии, за да продължа живота на неспособните за оцеляване. Затова жертвам честта си, като вземам пари от бегълците. Аз съм мексикански националист, но съм завършил университета на „Репликон“.
Юджин мислено се учуди: той дори не знаеше, че още съществува такова нещо като мексиканска нация. Интересно, помисли си, кой дърпа нишките на нейното правителство.