В крайна сметка отстъплението се оказа доста трудно за Шана Парвьр.
- Готова ли сте, мис Парвьр? — шеговито попита Наоми.
- Това не е първият път, когато разпитвам заподозрян в убийство — хапливо отвърна Шана.
Тя беше прокурор по делото на Дарби, но поради ангажимент в съдебната зала бе пропуснала първия разпит и сега й ре налагаше да опита собствените си сили.
- Този Дарби е гадно малко копеле. Не го оставяйда те замотае.
Парвър се усмихна.
- Още не си срещала Рейни — добави Наоми. — Внимавай, той наистина е убиец. Добър, честен адвокат, но убиец. Не се подлъгвай по усмивчицата му.
Парвър си наля чаша кафе и изсипа вътре лъжичка и половина захар.
- Някой каза, че бил добър колкото Мартин преди години — внезапно рече тя, очаквайки експлозията.
- Ха! — възкликна Наоми. — И кой го каза?
- Не знам. Някой.
- Не се оставяй някой да се майтапи с теб. Няма равен на Мартин, а и се съмнявам, че някога ще има.
- Никога не говориш за онези дни, Наоми. Откога си с Марти?
- Осемнайсет години - отвърна тя, докато проследяваше с пръст записаните срещи на Вейл за деня. — Когато започнах с Мартин, той получаваше петдесет долара на час и беше доволен. А всичко, коет.о аз знаех за правото, беше, че е дума с пет букви. — Тя за момент спря, после продължи: — Госноди, само изчакай да му съобщя това. Обяд и коктейл в един и същи ден. Щатската асоциация на юристите. Ще изчакам да свърши разпита. Ако го научи предварително, може да полудее и да убие Дарби.
След миг Вейл излезе от асансьора, пробивайки си път към своя офис сред безпорядъка от бюра, шкафове, компютри, черни дъски, телефони и телевизори. Кабинетът му бе в другия ъгъл на етажа, възможно най-далеч от този на окръжни? прокурор Джак Янси.
"Боже мой — помисли си Наоми, — сигурно се е обличал на тъмно." Вейл бе със стар сив фланелен костюм, изцапани обувки и опърпана синя вратовръзка, която сякаш бе използвана не по предназначение от някой далекоазиатски удушвач.
- За Бога, Мартин — каза тя. — Приличаш на неоправено легло
- Аз съм неоправено легло — изръмжа той и влезе в кабинета. — Откога е това кафе?
- От петнайсет минути.
- Добре.
Той се приближи до старомодния хромиран самовар, който бе получил след едно дело за ресторантски банкрут преди години, и си наля чаша кафе. Парвър и Чансстояха до вратата.
Разтуреният му кабинет беше като спомен за онова, което Наоми често наричаше "онези години". В центъра имаше огромна дъбова маса, която Вейл използваше като бюро. Купчини писма, документи и книги покриваха плота й, докато за работата му оставаше само едно малко неотрупано с хартии кътче. Около масата имаше осем стола. Той се отпусна в голямото си кожено кресло на колелца (предназначено за обиколка из стаята, без да се налага да става). В долната половина на един от прозорците бе монтиран голям вентилатор. Вейл беше единственият пушач в офиса и никой не би си помислил да стъпи в кабинета му, ако Мартин не седнеше именно до вентилатора.
- Стенър ме вдигна преди пет, за да разгледаме природните забележителности край градското бунище — измърмори Вейл, преди да отпие от кафето си. — Добро утро, Шана.
- Там ли си бил? — възкликна Парвър. — Вярно ли е, че са открили три трупа?
- Какво? — възкликна Наоми.
- Три разложени веществени доказателства — отвърна Вейл. — Прекарали са там доста дълго време. Възможно най-подходящата гледка за начало на днешния ми ден. Сигурен съм, че не бихте искали да чуете подробностите.
- Мислиш ли, че е убийство? — попита Наоми.
- Оки ще каже. Готова ли си да се захванеш с Джеймс Уейн Дарби и Пол Рейни? — обърна се той към Парвър.
- Да.
- Искаш ли да поговорим за случая? Имаме още петнайсет минути.
- Щом настояваш — отвърна Парвър самоуверено.
- О, дързостта на младостта — каза Наоми с въздишка. — Ех, защо не съм на трийсет...
- Аз съм на двайсет и осем — тихо отбеляза Шана.
- Двайсет и осем — каза Наоми и поклати глава. — Дори не искам да си спомням за времето, когато бях на толкова. Не съм сигурна, но май двайсет и осмата беше една от лошите ми години.
Вейл се вгледа в младата жена срещу себе си. Тя беше спокойна и сигурна, доста самоуверена за възрастта си. Той предпазливо беше събирал групата си през последните шест години. Успя да привлече доста от бившите помощници на Янси — предимно млади хора, несвикнали да използват въображението си, заети с бюрократични глупости — и да им даде рутинни задачи: улични престрелки, пласьори на наркотици, побои, грабежи, кражби и семейни скандали, които често стигаха до убийство. Постепенно беше отделил неколцина от тях и ги беше заменил с по-млади и агресивни, макар и не блестящи адвокати, които предпочитаха бавно, но сигурно да си изградят име, преди да се захванат с частна практика. Под вещото ръководство на Вейл те бяха оставили зад гърба си 2600 дела за убийства, кражби, изнасилвания, въоръжени грабежи и всякаквите други престъпления, които ежегодно се стоварваха в план-графика на окръжната прокуратура.