Парвър беше най-младата и най-новата в това, което Вейл наричаше Отдел за специални операции, а в града бе познато като Дивата банда. Хората от "бандата бяха между двайсет и трийсетгодишни, "открития" на Наоми, чиито задължения включваха и търсенето на таланти за човека, когото всички помежду си наричаха просто Шефа.
Шана Парвър беше идеалното допълнение на Наоми Чанс. Тялото й беше перфектно, красивата й черна коса — опъната назад, а кожата й — с цвят на пясък. Очите й бяха покрити от дълги мигли, придаващи й почти ориенталски вид. Почти не използваше грим — просто нямаше нужда от него. Краката й бяха великолепни и именно те я бяха отвели в Род Айлънд и Кънектикът, където бе спечелила не едно плувно състезание и бе участвала с успех в колежанските баскетболни срещи. Беше облечена с черен костюм и пола, която стигаше малко над коленете. Носеше бяла блузка и елегантно колие от розови перли. Косата й бе привързана с бяла панделка. Макар и облечена възможно най-консервативно, тя винаги привличаше мъжките погледи и можеше да спре движението и по най-натоварената улица. Именно това за малко щеше да откаже Вейл да я наеме, но Наоми бе подчертала, че подобно отношение прилича на особена дискриминация. Парвър бе завършила с отличие правния факултет в Кълъмбия и бе работила успешно като помощник на окръжния прокурор в Род Айлънд, докато не бе решила да кандидатства за работа в Отдела за специални операции.
Наоми бе проверила миналото й. Бунтовно настроено дете, Шана Парвър бе изкарвала само отлични оценки, но бе шокирала родителите си, напускайки училището, което те ояха смятали за най-подходящо. Приета в специализирано учебно заведение за "проблемни деца", тя бе продължила с отличните оценки, които я бяха съпътствали и в колежа и правния факултет.
- Какво се случи? — попита я Наоми при първата им среща.
- Реших, че искам да стана адвокат, вместо да се занимавам с. глупости — отговори Парвър.
- Защо решихте да кандидатствате именно при нас?
- Защото дипломната ми работа бе изградена върху случай на Вейл. Знам наизуст всичките му дела още от времето, когато беше адвокат. Той е най-добрият прокурор в света. Не е ли нормално да искам да работя именно с него?
Всичките й отговори бяха на място. Реакцията на Наоми беше незабавна.
- Момичето е като динамит — каза тя на Вейл.
Той бе очакващ всичко друго, но не и безкомпромисен, умен и агресивен правен вундеркинд.
- Имам нужда от адвокат, а не от жена, която ще докара до инфаркт някой от съдебните заседатели — каза той, когато видя снимката й.
- Да не искаш да си направи пластична операция? — язвително отвърна Наоми.
Когато Шана Парвър излезе от асансьора и прекоси офиса му за първата си среща с него, Вейл измърмори:
- Тайничко се надявах, че снимката я е изкарала по- хубава, отколкото е.
- Нищо не може да я направи по-хубава — отговори Наоми. — Нали не смяташ да използваш външния й вид срещу нея?
- Не е само видът й. Това момиче има... има...
- Магнетизъм? — предложи Наоми.
- Животински магнетизъм. Тя е сърдечна заплаха за всеки над четиридесет. Говоря от личен опит.
- Няма да използваш това срещу нея, нали? — повтори Наоми. — Би било несправедливо. Марти, това момиче е най-добрият млад адвокат, когото някога съм изпитвала. Малко по-агресивна от обичайното което вероятно е защитен рефлекс,— но след шест месеца няма да има кой да й излезе насреща. Притежава невероятен инстинкт за ситуацията. И иска просто да бъде прокурор. Не й пука за парите.
- Защото е богата.
- Е, не е бедна.
- Баща й притежава няколко милиона долара. В моя речник това е синоним на богат човек.
- Марти, тази млада дама дотолкова ми напомня за самия теб, когато се запознахме, че чак се плаша.
- Тя е жена, богата е и изглежда страхотно. Единственото общо между нас е, че обитаваме една и съща планета.
- По-добре се дръж учтиво с нея — предупреди Наоми, преди да излезе да я посрещне.
Това беше преди шест месеца. Парвьр бе участвала в две дела и бе загубила едното. Вейл я бе предупредил, че е твърде агресивна, твърде безкомпромисна.
- Журито обича силните, но не и безпощадните — каза той. — Трябва да се поуспокоиш, да отстъпиш, когато е необходимо. Изучавай съдебните заседатели — те са хората, които имат значение. Имах един приятел, когото наричахме Съдията. Той обичаше да казва, че делото за убийство е най-сериозният дуел. Двама адвокати се вкопчват в смъртна битка и обречен е защитникът. Великолепен пример. Две страни, напълно различни. Единият е прав, другият — не. Налага му се да сътвори магия и да изкара черното бяло в умовете на съдебните заседатели. В края на всичко това животът на защитника зависи само от успеха на противника му да убеди журито, че неговата интерпретация на фактите е самата реалност. Ето за това става въпрос, Шана — за журито.