Выбрать главу

Усложнения

Повечето от тези усложнения са свързани с хирургичната манипулация:

1. Хеморагии. Те се дължат най-вече на неправилно лигиране на тироидния истмус или на засягане на подключичната вена.

2. Въздушен ембопизъм. Той е вследствие от разрязване на предните югуларни вени или на подклю-чичните. Точното определяне^на средната линия при разреза в повечето случаи ще предотврати това усложнение.

3. Пневмомедиастинум и пневмоторакс.

4. Трахео-езофагеална фистула.

5. Аспирация и аспирационен пневмонит. Най-добрата профилактика е трахеостомията да се извършва при предварително интубиран пациент.

Крикотироидотомия (кониотомия)

Милан Миланов

Предимствата на кониотомията включват: лесен достъп; по-малка честота на кървене; липса на усложнения като пневмоторакс, лезия на безименната артерия, трахеоезофагеална фистула.

Техника на изпълнение

Крикотироидната мембрана лежи непосредствено под крикоидния хрущял (фиг. 1.4). Тироидният хрущял може да се имо^или^ира с недоминиращата ръка, докато се направи 1-2 ст разрез между двата хрущяла със скалпел. Въведете дръжката на скалпела в отвора и го завъртете под прав ъгъл, за да отворите дихателните пътища. Поставете канюла с един размер по-малка от предполагаемия и я фиксирайте. В спешни ситуации тази техника е много бърза и достатъчно сигурна. Ако нямате канюла, може да поставите малка ендотрахеална тръба, интравенозен катетър или друго тръбно приспособление за временно ползване.

Противопоказания

Карцином на ларинкса, димна или пушечна инхалация, инфекциозни заболявания на горните дихателни пътища.

При деца под 12 г. не се прави кониотомия.

Усложнения

Те са същите, както и при останалите форми на трахеална интубация. Трудно е, обаче, да се реконструира субглотисна стеноза в анатомичната зона на крикотироидната мембрана. По тази причина пациенти с каквито и да са признаци за ларингеално увреждане или след продължителна ендотрахеална интубация е по-добре да бъдат трахеостомирани.

Бронхоскопия

Милан Миланов

След въвеждането в кпиничната практика през 1968 г., гъвкавият фиброоптичен бронхоскоп направи революция в подхода към болни с различни респираторни проблеми. Тази процедура е лесно изпълнима; свързана с по-малко усложнения; по-добре поносима от пациентите; оглежда по-голяма част от трахео-бронхиалното дърво (особено горните дялове) чрез директна визуализация; може да се провежда в спешното приемно отделение на леглото на болния. Рипищната бронхоскопия остана предпочитана при активната хемогттиза (над 200 ml/24 h), отстраняване на чужди тела. Бронхоскопията, фиброоптична или ригидна, не е домашна процедура, тя трябва да се провежда от квалифициран персонал, добре запознат с потенциалните усложнения, показания и противопоказания.

Техника на изпълнение

Въпроси преди процедурата:

/. Боледува ли пациентът от астма?

2. Боледува ли пациентът от сърдечно-съдови заболявания?

3. Има ли урейна задръжка?

4. Има ли потиснат имунитет?

5. Има ли алергия?

6. Направени ли са рентгенови снимки и ЕКГ?

7. Проследени ли са кръвните газове, тромбоцити-те, протромбиновото и парциалното тромбопластино-во време?

8. Вземал ли е пациентът в последно време медикамент, който уврежда функцията на тромбоцитите и ако да - изследвано ли е времето на съсирване?

9. Приемал ли е пациентът храна през последните

3-4 h?

10. Подписал ли е пациентът съгласие за извършване на процедурата?

11. Назначена ли е премедикация?

12. Има ли венозен път?

Ако пациентът не е интубиран, фибртхжогтьт може да се въведе назално или орално. В последните години се предпочита назалният достъп. Количеството на местния анестетик (за предпочитане е Lidocain) не трябва да надвишава 200-250 mg. При внезапна поява на промени в съзнанието, тремор, халюцинации, сомно-лентност или хипотензия трябва да се подозира лидо-каинова интоксикация.

Ако пациентът е на изкуствена вентилация (ИВ), фиброжогтьт може да бъде въведен през интубацион-ната тръба или трахеостомната канюла, чийто диаметър трябва да е по-голям от №8 при възрастни болни,

Постбронхоскопен период. Въпроси след брон-хоскопия:

1. След бронхоскопска биопсия при неинтубирани пациенти или рутинна бронхоскопия при интубиран на апаратна вентилация, направете рентгенова снимка за вероятен пневмоторакс.