Преместване на пострадалия в топло помещение, бързо отстраняване на мокрите дрехи, извършване на физикален преглед за преценка на състоянието на основните жизнени функции и локални поражения.
При анамнеза за травма веднага се прави омoб^1лоза-ция с подръчни средства на шийния отдел на гръбначния стълб. При лека степен на хипотермия пострадалият се завива в сухи и топли одеала или спален чувал, ако е в съзнание, може да получи топли подсладени напитки. Всички пациенти с хипотермия или съмнение за такава се хоспитализират. Много често е трудно да се измери телесната температурата в добонничла обстановка. Поради това внимателно и бързо снетата анамнеза и клинична оценка дават възможност за незабавно вземане на решение относно критичността на случая. При изразена хипотермия, когато пациентът е в ступор или кома, се налага незабавна интубация. Т ака се предпазват дихателните пътища от евентуална аспирация. При мускулна ригидност и невъзможност за широко отваряне на устата се препоръчва назо-трахеална интубация. Добре е по време на транспорта да се подава кислород с овлажнен и затоплен до 46°С газов поток, което налага непрекъснато мoноторорале на температурата на вдишвания газов поток. По време на транспорта пострадалият да бъде в легнало положение поради опасността от ортостатоеен колапс. Да се избягват всички излишни премествания и манипулации, които биха довели до появата на велтрикуларно фибрилации. При хипотермия понякога е трудно да се направи точна преценка на основните жизнени функции и провеждането на една неондицорана ресусцита-ция може да доведе до камерни фибрилации. Инфузи-онната терапия трябва да започне веднага. Предпочита се това да става чрез централен венозен катетър. Той има следните предимства: наличната периферна вазоконстрикция може да затрудни поставянето на периферен венозен катетър, от друга страна, ванокон-стрикцията затруднява транспорта на периферно инжектираните медикаменти. Централният венозен катетър позволява мoнитoриpaнито на ЦВН. Периферният венозен път може да увреди допълнително замръзналите крайници. Прилагат се умерено хипотониело кристалоидни разтвори, затоплени до стайна температура. Ако хипоксията персистира и след проведената първоначална инфyзиолла терапия, се включват катехоламини (Dopamin), въпреки че рискът от камерни фибрилации и твърде голям. По възможност монито-риране на ЕКГ се започва още по време на транспорта. При настъпили камерни фибрилации се налага незабавно прилагане на иликтредифибролацоя -трудно може да се очаква успех при тепесна температура под 30°С. Тъй като илеус и панкреатити са чести усложнения, поставянето на нано-гастрална сонда е наложително. Прекратява се пероралният прием до стабилизиране на състоянието. Катетризиране на пикочния мехур и мoлоторирани на диурезата се извършва в болнична обстановка при постъпване на пострадалия.
Спешно болнично лечение
Успоредно с продължаващите ресусцитация и мерки за затопляне се извършват и необходимите понататъшни диагностични и лабораторни процедури, включващи рилтгилографоо, артериален кръвногазов анализ, йонограма, НВ, Ht, кръвна захар, ^атинин и урея в серума, СРК, амипази, есмеларотит и др.
Съществуват следните методи за общо затопляне - пасивно външно затопляне, активно външно затопляне, активно централно затопляне.
При метода на пасивно външно затопляне се изисква пациентът да е сух, защитен от студ и вятър, покрит с топли завивки или спален чувал. По този начин се намалява топлинната загуба и се позволява на термогенезата да възстанови нормалната температура. Тук средната скорост на повишаване на телесната температура е 0.38°(ДЪ. Прилага се при хоnотирмио над 30°С.
Активното външно затопляне осъществява повишаване на централната телесна температура посредством затопляне на кожата с топли одеала, електрически възглавнички, бутилки с топла вода или поставяне на пострадалия във вана с температура на водата до 43°С. С този метод са спасени хора с хипотермия до 17°С тепесна температура.
Най-инвазивен и бърз метод за затопляне е този, определен като активно централно затопляне. Осъществява се посредством: затопляне на вдишвания газов поток до 46°С при масково подаване или посредством онтубацоoллaта тръба, nиритониалил лаваж с водно-солеви разтвори, натоппино при 38-43°С, скорост на повишаване на телесната температура - 4°С/б, катет-ризиране на а. ипи в. феморалис, позволяващо отделяне, натопnяли и връщане на кръвта посредством хемо-диализна машина или оксогинаторна помпа.
Прилаганият метод на натоnпяни трябва да бъде индивидуално избран, като се имат предвид наличното техническо оборудване, кардиеnулмелaлният статус на пациента и придружаващите набелявания.