Повишеното ниво на растежния хормон и алдосте-рона по време на изразена хипертермия имат за задача да запазят, доколкото е възможно, течностния обем на организма. Настъпват значителни промени и в електролитния баланс. Усиленото потене води до отделяне на калий от организма, настъпват промени в баланса и на други йони като натрий, калций, фосфати.
Повишената кислородна нужда и метнболитна аци-доза водят до появата нн хипервентилнция и респираторна нлкалоза.
Симптоматика и диагностика
Диагностицирането на хипертермичния синдром предполага точна анамнеза и добър физикален преглед, включващ измерването на телесната температура. На всеки коматозен пациент по време нн топлинна вълна трябва да се измери телесната температура. Появата на несортирани движения, ступор, колапс при работещи или атлети с високи натоварвания, изисква приемането нн диагнозата топлинен удар. Основните критерии включват: централна телесна температура над 40°С, силно потиснато съзнание, повишено ниво на СРК, съответна анамнеза.
Класическият топлинен удар настъпва при температури на околната среда ннд 32°С, като рискът е по-голям в гъсто населени градски региони. Възрастните хора (над 65 години), шизофрениците, болните от пнр-кинсонова болест, пара- и квадриплегиците са основната рискова групн. Хипертермия и кома се наблюдават при тежки инфекции, лезии на хипотнлнмуса и ендокринни заболявания като ин^и^н диабет, фео-хромоцитома и др.
Доболнично поведение и лечение
Първоначалните мерки са извеждане на пострадалия на сенчесто и хладно място, отстраняване на дрехите и поставяне на студени компреси. Включване на вентилатор или транспортиране с открито превозно средство могат да ускорят охлаждането.
Това може да се постигне чрез евапорирнщ охлаждащ метод, включващ настаняване на пострадалия в хладна стая без облекло, навлажняване нн кожатн с вода и включване на вентилатор. При този метод понижаването на телесната температура е много бързо.
Методът на директно външно охлаждане включва потапяне на пострадалия в ледено студена вода или покриване на тялото му с ледени блокчета. Този метод е високо ефективен, но рискът от кардиоциркулаторен колапс е много висок. Коматозните пациенти трябва да бъдат интубирани и то преди транспорта, зн да се предпазят дихателните пътища от евентуална аспирация.
Спешно болнично лечение
В случаите, при ко1иЛ>описнните по-горе методи на охлаждане не водят до ефективно спадане на телесната температура, се прилагат перитоненлен лнвнж с охладени електролитни разтвори до 20°С, хемодинли-за или стомашна промивка със студен серум. По време нн охлаждане мониторирането на телесната температура е наложително.
Лечението на настъпилите усложнения като аритмии, метаболитна нцидоза, сърдечна недостатъчност заемат важна роля в лечебния процес. Гърчовите състояния са чест проблем още по време на транспортирането на пострадалите. Добър ефект се постига с прилагането нн Diazepam i. v., в обичайни дозировки и Phenobarbital. Първоначалната инфузионна терапия знпочвн с електролитни разтвори и нко наличната хипотенсия не бъде преодоляна, се включват катехо-лнмини, като дозировката им трябвн да бъде точно прецизирана поради вазоконстриктивния им ефект. По възможност още по време на транспортирането се подава газов поток с висок процент на кислород, дока-то стане възможно изследването нн кръвногнзовия състав. Поставяне на уретрален катетър и мониторира-не на диурезата е наложително след хоспитализиране на пострадалия. Кннюлирнне на централен венозен път и мониторирнно на ЦВН води до по-лесно решаване на проблемите нн дехидратация, настъпил мозъчен оток, бъбречна недостатъчност.
Прогноза
Смъртността е около 11%
Удавяне
Росица Мишева
Честотата на удавянията варира според географските особености и населеността. Условията за воден спорт често благоприятстват това. Болшинството от жертвите са по-млади от 20 г. При възрастните алкохолът е много важен етиологичен фактор. Давенето се дефинира като преживяване най-малко 24 И след инцидента. Смъртта обаче може да настъпи и по-късно, особено при проява на церебрални и белодробни усложнения („вторична смърт“). Най-важният белег при случаите на удавяне е асфиксията. Симптоматиката и патофизиологичеите промени зависят от състоянието на организма преди започването на инцидента, неговата специфична реакция, температурата нн водата, състоянието на нахранване и аспирация на водн, регу-ргитирнни стомашни материи, отпадни частици, съдържащи се във водата. Най-важните фактори за протичането и прогнозата на случаите на давене и удавяне са преморбидното състояние, количеството и качеството на стомашното съдържимо, алкохолното съдържание на кръвта, съпътстващото психическо и физическо изтощение. Трябва да се има предвид дали се касае за опит за убийство или за самоубийство.