Патогенеза
При проучвания на жертви на нещастни случаи и експериментални животни като следствие от давенето се наблюдава настъпване на паника и ужас, при което жертвите правят опит да задържат дъх. Давещият се преобръща, удряйки около себе си. Накрая извършва движения, подобни на плуване. Активните защитни движения го уморяват и малкото задържан въздух се издишва. Същевременно се поглъща голямо количество вода, при което често се достига до повръщане, в резултат на рефлекторна реакция на прераздуване на стомаха от погълнатото количество. Следват несвързани движения, подобни на церебрални крампи, давещият се поема вода и рогургитирано стомашно съдържимо. След финално респираторно усилие - гасп, изчезват всички рефлекси, настъпва инконтиненция на тазовите резервоари и водата нахлува пасивно в дихателните пътища. Това е финалният изход.
Протичането може да бъде модифицирано чрез кардиоваскуларни (и др.) рефлексно обусловени реакции. Понякога давенето настъпва след кардиоваскула-рен инцидент. В такава ситуация активна съпротива не последва и протоктивнито рефлекси са потиснати. В противен случай от студената вода, дразнеща определени зони на лицето, со появява т. нар. .рофлокс на потапяно“: брадикардия и периферна вазскснстрик-ция с последствие повишение на толеранса към хипоксия. 10% от жертвите не аспирират вода, което най-често е следствие на ларингоспазъм. Касае се за т. нар. „сухо давоне“, след което шансовете за преживяване са по-добри. За проживяемостта при удавяно е особено важно дали е протекло с аспирация на вода само или и на стомашно съдържимо, планктон или замърсени или инфектирани частици, както и на наличие на химични примеси във водата.
Асфиксия. Най-важният патофизиологинон белег на давенето и удавянето е артериалната хипоксомия. Резултатите от експерименти с животни показват, че за 60 sec стойностито на РаО2 от 92 спадат на 40 mm Hg, слод три минути вечо са около 10 mm Hg, Същевременно РаС02 се повишава общо одва с около 12 mm Hg. Затова при случаите на удавяне се наблюдава окстромна хипоксомия и относително лека хипоркап-ния и ацидоза.
Аспирация на сладка вода. Аспирираната сладка вода измива и инактивира сърфактанта. Регенерацията му трае най-малко 24-48 h. Поетата в кръвообръ-щониото сладка вода предизвиква хидремия и хомоди-луция, при коото настъпва хемолиза. Последната не се наблюдава клинично много често, защото в повочето случаи преживяват онези удавници, които не са поели оксцосивно количество вода.
Аспирация на солена вода. Аспирацията на солена вода предизвиква излизане на интравазална течност в алвеолите. Това се последва от хиповоломия и хомоконцентрация. Сърфактантът не се уврежда директно, по-чосто се достига до белодробен едом, който е увреждащият алвеоларната мембрана фактор.
Хипотермия. Много удавници са хипотермични. Обикновено охлажданото следва след развитието на асфиксията. По-благоприятен о обратният случай, ко-гато хипотормията протича по-бързо от асфиксията. Това е възможно само при наличие на благоприятно съотношение телесна маса/телесна повърхност, как-вато е при малки доца. Тогава реанимационните усилия са с най-добра прогноза. Този факт е основната предпоставка - всоки случай на удавяне на доте да бъде реанимиран задължително в клинични условия.
Симптоматика
Клиничната картина на давенето о твърде вариа-билна, предвид описаните патофизиологични промени и различните изходни условия. Най-често кожата е марморирана, периферен пулс но се опипва. Наблюдават се брадикардия, тахикардия или аритмия. Дишането е повърхностно, често учестено и можо да достигне фреквонция 80 за min. Съзнанието в повочето случаи е нарушено или въобще липсва. При най-тожкито инциденти спонтанно дишане отсъства и настъпва спирано на сърдечната дейност.
Клинико-лабораторни промени при сладководна аспирация: хидромия, хиперволемия и хемодилуция; хипопротоинемия; намален НЬ и Н1; наличие на свободен НЬ; хипонатриомия, хипохлоремия, хипокалцио-мия. Клинико-лабораторни промени при аспирация на солена вода: хиповоломия, хомоконцонтрация, повишен Н1 и НЬ; хиперпротоинемия; хиперосмоларитет: хипернатриемия, хипорхлоремия, хиперкалциемия, хи-пермагнезиемия.