Доболнично поведение и лмчмним
Мерки на мястото на инцидента. Спасяване.
Ако удавникът о ощо в съзнание, могат да со приложат спасителни технически сродства като пояси, жилетки, дъски, летви и др. Често обаче спасяването о възможно само с прилагано на прийоми откъм гърба. Спасителят не бива да допуска да бъде сграбчен от давещия се. Когато ситуацията изисква, трябва да со използват транспортни помощни сродства. Спасителят трябва да плува много добре, носейки удавника, и ди влидое хватките зи освобождаване. След изваждано от водата веднага со предприемат животоспасяващи реанимационни мерки, слод което удавникът се поставя по гръб върху твърда подложка.
Пациентът се поставя зи кратко време в странично положение, зи да изтече водата от говедто дихателни пътища. Тизи мярки не биви да о продължителни. Особено важно е веднага да се започне с освобождавано ни горните дихателни пътища, обдишване „уста в уста“ или „уста в нос“. При възможност со използва маска и балон зи обдишвано. Ний-добре е пациентът ди се интубири с ееддтрихеилеа тръби с уплътнителни маншета за сепарирано ни дихателните пътища от гастро-иетестдеаледя трикт и прериетивине ни вторични аспирация при провеждане ни дихателни ресусци-тиция. При наличност ни кислородни бутилки към балони винаги трябва ди со включва приток ни чист кислород. Ако пациентът ими достатъчно сnсеаиенс дишане, би могъл ди бъдо транспортиран с масково или назално соедсро подавано ни кислород.
Удавниците при всички случии трябва да бъдат транспортирани до болнично заведение, където да се приложат специфични диагностични и терапевтични реанимационни мероприятия. Съживитолнито мерки трябва ди со поддържат и по време на транспорти. Едновременно с това да се прован^а по-нататъшната загуба ни топлини.
Спешно болнично лечение
Пациенти, претърпели дивоне, трябва да бъдат наблюдавани в отделение за интензивни терапия най-малко 24 h слод инцидента, независимо дали са развили клинична симптоматика или не. Диагностичните и терапевтичните мероприятия се извършват според клиничната картина. Особено внимателно трябва да се прецени състоянието ни мозъка и уврежданията му, рспомдиноао състояние и лабораторните резултати. Рентгенография на болите дробове о задължителни.
При респираторни проблеми индикациите зи инту-биция и изкуствени вентилация трябва внимателно ди бъдат преценени. При т. нир. „вторично удавяне“, което е особена форма ни ARDS, често респираторна инсу-фициенция настъпва след приемано в болничното заведение. Тук в съображение идват режими с прилагане на PEEP при удължено дспивитсвно/eкcпдратсрно съотношение. Вторичното удавяне е предимно респираторен проблем, протичащо с картината ни белодробен оток. Затопляното трябва да стави постепенно с външни, периферно затоплящи средства, вливано на разтвори с телесна температури, обдишване със затоплена и овлажнена кислородна смес.
Терапевтични мерки. Често при удавяне в слидки води настъпват камерни фибрилации. Спешно се извършва електродефибрилиция ни сърцето. Бързо осигурявано на периферен и централен венозен път. Катет-ризация на пикочния мехур с почис^о следено -ни диурезата.
Кардиоциркулаторна терапия. Кирдиостимули-ращи медикаменти: Adrenalin 0.001, Calcii gluconas 10%, 10 ml Isoprenalin. При необходимост повторение ни дозировките, съчетано с едновременно приложение на окстраторакилон сърдечен масиж.
Китехолимини: Dopamin в дспаминeрr■ичеи бъбречна дозировка 2.5-3.5ug/kg/min.
Белтъчни разтвори: прясно замразени плазма или HSA.
Водни електролитни разтвори в дозировка 30 ml/kg/24 h зи възрастни и до 100 ml/kg/24 h зи доци.
Цоробрспротекаири: Tiopental 5 mg/kg, при гърчове до 25-30 mg/kg/24 h (Метохекситал или Нембутил). Diazepam 10-15-20 до 30 mg фракцдоеивано болусно зи 24 h.
При хипертонични реакция на циркулацията, съчетана с мозъчна симптоматика - литичен коктейл.
Основни терапевтична цел при болните в кома о осигуряваното ни адекватен кислородон транспорт -чрез подходяща респираторна терапия и овладяване ни воломичедао нарушения.
Прогноза
Дългосрочната прогноза зависи от церебралните усложнения.
Остри лъчеви болест
Спас Спасков
Етиология
Острата лъчева болест е заболяване, развиващо со в резултат ни еднократно, масивно действие ни йонизиращи лъчения в дози, превишаващи значимо допустимите.
Класификация
В зависимост от погълнатата дози ни облъчване острата лъчева болест се дели ни четири степени:
I - леки: дози 100-250 rad; II - средни: дози 250-400 rad; III - тежки: дози 400-1 000 rad; IV - крайно тежки: