Последните вещи, които взе със себе си, бяха екземпляр на вестник „Ню Йорк Таймс“, каишката на Бърт и найлонова торба. Затвори багажника на колата и задейства модифицираната аларма.
Бърт седя спокойно, докато Талмидж му сложи каишката. Дори спря да върти опашка. После мъжът и животното пресякоха паркинга и се насочиха към дърветата, към пешеходните и велосипедните алеи и към тъмнокафявите води на река Потомак. Бърт вървеше редом до стопанина си, без да изостава, нито да избързва. Когато стигнаха първата алея, двамата се спряха. Мъжът погледна първо наляво, после надясно, след което излязоха на алеята.
Продължиха към следващата алея и оттам през едно утъпкано място в тревата към вътрешността на парка. Талмидж огледа реката. На двайсет и пет метра от тях млада двойка с каяк пореше водната повърхност. Младите се смееха на собствената си неопитност. По средата на реката шестима гребци в кану гребяха с веслата по посока на течението. Близо до отсрещния бряг и малко по̀ на север още два каяка заобикаляха скалите. По това време на годината не беше много трудно, но през пролетта този спорт не беше за хора със слаби нерви. Вляво от него срещу течението плаваше обикновена лодка с весла. Талмидж хвърли поглед към фотоапарата на врата си, настрои обектива и доближи визьора до окото си. Леко се завъртя наляво, фокусира образа върху самотния гребец и направи три снимки.
След това с Бърт тръгнаха на юг по пешеходната алея. Докато Талмидж и обектът се движеха успоредно един на друг, Талмидж гледаше само напред. Единствено аматьор би се опитал да погледне крадешком настрани и по този начин да рискува да се издаде. В продължение на девет минути вървяха по пътеката, без да се озъртат наоколо, и само от време на време, когато някой друг минувач кучкар му се усмихваше или му кимваше за поздрав, му отвръщаше със същото.
Накрая достигнаха крайната си цел — едно заведение, наречено „Лодки при Джак“. Бизнес моделът беше прост. Гребането и другите водни спортове бяха популярни на Източния бряг, особено сред онези, които учеха в елитни училища, а също и сред някои възпитаници на училища, в които пиенето беше на по-голяма почит от академичните занимания. Голяма част от тези ученици и студенти, след като завършеха, продължаваха да следват или да работят във Вашингтон и вместо да се държат като морски свинчета в колело в местните спортни салони, те предпочитаха през топлите месеци да излязат на Потомак и да практикуват едни от най-ефикасните видове фитнес, известни на човечеството. „Джак“ отговаряше на нуждите на тези хора, като отдаваше под наем различни лодки, канута и каяци, а също така даваше под наем и помещения на онези, които нямаха достатъчно място у дома, за да държат спортната си екипировка, или пък не искаха да я мъкнат напред-назад.