Затова реши да зашие кобура от лявата страна на якето — за да може да извади оръжието с дясната ръка. Сега повече от всякога разбираше колко полезно е било, че са ги обучавали да стрелят с двете ръце. Той беше левичар с вроден усет за точност, но макар и трудно се научи да стреля добре и с дясната ръка. Можеше да вкара в десетката сто куршума от разстояние седем метра и половина, стреляйки с лявата ръка, но беше далеч по-неточен с дясната.
Разкопча едно от копчетата на дънковото яке, за да може лесно да бръкне за пистолета, в случай че новият му приятел наркодилър направеше нещо глупаво. Беше обучен да мисли в перспектива, винаги да предвижда десетки варианти. Отпи от чашата с вино и постави на масата кутия цигари „Голоаз“. Навикът беше вреден и Рап неохотно го придоби, но работата му изискваше дълго да седи и да наблюдава, докато се преструва, че го прави несъзнателно или че се занимава с нещо друго. Изискванията на професията го бяха превърнали привидно в безполезния безделник, който с часове висеше по кафенетата, пиеше и пушеше, умуваше над кръстословици или четеше книги, върху които с мъка успяваше да се съсредоточи. Ако човек искаше да се вписва в средата, без да изглежда като частен детектив, полицай или разузнавач, беше по-добре да се превъплъти в артиста бохем, който не обича работата.
Времето минаваше, а Люк закъсняваше. Рап нетърпеливо отпи и запали цигара. Реши, че ще изчака до и половина, след което ще се откаже от плана си, ще се срещне с Грета и ще се опита да измисли нещо друго. Пет минути по-късно Люк се появи с цигара в устата. Рап доволно отбеляза, че двамата са с еднакъв ръст и телосложение. Люк не се беше бръснал няколко дни и лицето му беше покрито с гъста черна брада. Походката им, разбира се, се различаваше, но това можеше и да е плюс. Виктор и групата му щяха да помислят, че Рап се преструва и затова се движи така. Само Рап, Ридли, Кенеди и Хърли имаха достъп до апартамента. Когато се появеше Люк, те щяха да реагират инстинктивно и в зависимост от реакцията им Рап щеше да си направи съответните изводи.
Люк се спря на най-близкото кръстовище. Но въпреки че светофарът светна зелено, той не тръгна да пресича. Рап се учуди на тази странност и тогава Люк се обърна и се поздрави с друг мъж. Онзи беше доста едър, почти метър и деветдесет и пет, с голяма плешива глава и дълги ръце. Рап се беше научил да забелязва тази черта докато още играеше лакрос. Самият той също имаше дълги ръце, но по-дълги от обикновеното само с няколко сантиметра. Достатъчно предимство в ръкопашния бой. Този човек скала обаче приличаше повече на горила, а заради прегърбените му рамене ръцете му изглеждаха дори още по-дълги.
Мич изрично беше казал на Люк да дойде сам и по усмивката на лицето на наркопласьора се виждаше, че той съзнателно е избрал да не го послуша.
С цигара в устата, Люк тежко се приближи до масата и седна вдясно от Рап. Биячът постоя прав, но накрая също взе стол, завъртя го на обратно, седна и подпря ръце на облегалката на стола. После се вторачи в Рап, сякаш размишляваше дали да не вечеря с него.
— Добър вечер — каза Люк. — Искам да ти представя моя приятел Алфред.
Здравенякът протегна лапата си, която беше цялата в белези. Рап неохотно отвърна със същото. Алфред стисна дланта му като в менгеме. След като приключиха с младежките заигравки, Рап се обърна към Люк:
— Казах ти да дойдеш сам.
Той сви рамене.
— Не обичам да пътувам нощно време сам. Париж е доста опасен град. — Усмихна се и добави: — Алфред има способността да възпира с вида си онези, които биха искали да ми причинят болка.