Рап изгледа по-внимателно Алфред. Носът му беше чупен поне на две места, под очите му имаше белези, както и над веждите и по брадичката му. Мич трябваше да вземе предвид раненото си рамо. Със сигурност щеше да се справи с него, но ако нещата загрубееха, в схватката раната щеше да се отвори и да започне отново да кърви. Ако се стигнеше дотам, трябваше да се постарае да му нанесе решителен удар още в самото начало. Реши да ускори събитията. Прибра цигарите си в джоба и каза:
— Жалко, че няма да можем да работим заедно.
— Защо?
— Вече ти обясних.
Люк се изсмя пренебрежително, сякаш не беше кой знае какво.
— Алфред е много точен и надежден. Не се притеснявай за него.
— Твоят Алфред ще се набива на очи… не ти ли хрумна да помислиш за това? Само дето не си е татуирал на челото, че е бияч и гангстер. Ако го видят в сградата, веднага ще се досетят, че не е от тази класа, и ще повикат полицията. Ти, от друга страна, приличаш повече на мен и никой няма да те заподозре.
Люк повика сервитьорката и в същото време отвърна:
— Това няма значение. Ще взема с мен Алфред за охрана. — После поръча на сервитьорката вино за него и бира за Алфред.
Когато сервитьорката се отдалечи, Рап каза:
— Така няма да стане. Ще трябва да си намеря някой друг. — После остави виното си и понечи да стане.
— Алфред — беше единствената реплика на Люк.
Рап почувства как здравенякът го сграбчи за ръката и го издърпа обратно на стола. Той прикри болката, която прониза рамото му, и хладнокръвно погледна Люк.
— Няма нужда да прибързваме — каза пласьорът. — Уговорката ни си остава. Исках само да ме придружи някой доверен човек, докато изпълнявам странната ти поръчка.
Рап погледна към ръката си, която Алфред продължаваше да стиска здраво. Вече беше преценил обстановката. С напълно сериозен тон предупреди:
— Люк, ти ме бъркаш с някого. С мен не бива да си играеш. Кажи на твоя човек да ме пусне веднага, защото иначе ще си има големи проблеми.
Люк се изхили, а горилоподобният бияч се наведе напред и каза:
— Ще те пусна когато реша.
Рап само кимна и отново се обърна към Люк:
— Ще броя до десет и твоят бияч или ще ми пусне ръката, или адски много ще го заболи.
Алфред се изсмя гръмогласно, а дилърът отвърна:
— Няма нужда да се заплашваме.
— Едно… две…
Люк продължаваше да се усмихва.
— Вие американците сте такива артисти. Спри да броиш и ме изслушай.
— Три… четири.
Рап се взираше в Люк, но чуваше и смеха на здравеняка. Реши, че достатъчно е броил, и дясната му ръка се изстреля назад. Със свити пръсти, подобно на назъбен метален бокс, той се фокусира върху изпъкналата адамова ябълка на Алфред и нанесе удара си с изключителна прецизност. Щитовидният хрущял и ларинксът на жертвата изпукаха.
Алфред издиша тежко и тутакси пусна ръката му. Хвана се за гърлото с ококорени от шока очи. После стана и залитна напред, блъсна се и събори по пътя си една от масите на кафенето.
Мич Рап стисна зъби от болката в рамото и гневно погледна Люк.
— Свърши ли да си играеш с мен? Дойдох при теб със сериозно предложение, а ти, вместо да изпълняваш своята част от уговорката, реши да доведеш този примат и да ме изнудваш. — Замахна с юмрук, сякаш искаше да го удари.
Люк трепна, но се опита да прикрие притеснението и страха си. Та Рап с такава лекота беше надвил неговия човек. Алфред събори още една маса и стол и успя да излезе на тротоара и да се подпре на един стълб. През цялото време стискаше гърлото си и се опитваше да си поеме въздух.
— Ще се оправи — каза ядосано Рап. — Не го ударих силно.
Двамата още известно време гледаха как Алфред диша като удавник.
— Можеше да го убиеш.
— Да, но не го убих. Още ли искаш да си играеш с мен?
Другият поклати глава. Още гледаше слисано заради шокиращия обрат на събитията.
— Може би е за добро. — Мич отпи от виното си. — С мен е лесно да се работи, стига да не се опитваш да ме изработиш. — Подпря се с десния лакът на масата, погледна Люк и добави: — Тази работа е сериозна и е добре още сега да си изясним някои неща. Ти не се плашиш от насилие и аз не се плаша. — Разтвори леко якето си и отвътре се показа черната ръкохватка на пистолета. — С теб сключихме сделка и очаквам да си удържиш на обещанието. Ако възнамеряваш да ме мамиш или пък смяташ, че няма да можеш да изпълниш твоята част от уговорката, още сега ставай и си заминавай. Ако трябва, ще си намеря някой друг… Обаче предпочитам да стане тази вечер. Всичко е готово. Въпросът е кое от двете ще проявиш: алчност или мъдрост.