Хърли й се усмихна и се върна в спомените си към първата им среща. Беше на едно парти в Москва, организирано от френското посолство. Льофевр, с черната си лъскава коса, тогава стигаща до раменете й, беше облечена в черен панталон, бяла блуза и черни кожени ботуши до коленете. Според Хърли тя имаше едно от най-красивите дупета, които някога беше виждал. Тя представляваше удивително съчетание от семплост и красота едновременно. Той не можа да устои на чара й и започна да си проправя път в пълната с хора зала. В рамките на един час успя да я уговори да си тръгнат заедно от партито. За разлика от повечето чужденци Хърли знаеше местните места за забавления. Една от тайните на успеха му беше, че разбираше необходимостта от наличието на черен пазар и сива икономика, характерни за всички страни от Източния блок. Специалността му беше познанството му с всички онези, които участваха в този черен пазар. Беше го правил в Будапеща, Прага и сега в Москва. Това беше свят, в който цар беше американският долар, а печалбите от продажбите — огромни. Хърли помагаше на тези хора да организират нови канали за пласиране на стоките и особено на американските стоки, за които търсенето беше голямо, но бяха дефицитни и трудно можеха да се купят. Асортиментът беше разнообразен — от джинси, музика и лекарства до алкохол и коли. В началото ЦРУ се колебаеше, но когато Хърли им обясни, че по този начин ще имат печалба и ще им позволи да идентифицират корумпираните партийни кадри, господарите от Лангли отстъпиха и се съгласиха.
Полет беше възхитена от клубовете, в които той я заведе. Тя не предполагаше, че подобни места могат да съществуват извън Париж или Ню Йорк, а още по-малко в Москва. След като изпиха големи количества водка, двамата се озоваха в апартамента на Хърли. Никой от тях не беше стеснителен и затова само броени минути по-късно и двамата бяха голи. На следващата сутрин журналистическият хъс у Полет взе връх и тя го засипа с въпроси. Хърли нямаше съмнения, че апартаментът му се подслушва и дори го знаеше със сигурност. Тези, които бяха наредили да се подслушва, знаеха, че той знае. Така се играеше тази игра. С жестове той я накара да разбере, че не е безопасно да разговарят в апартамента, и затова отидоха да се разходят. Това беше началото на едно красиво приятелство, което за голяма изненада на Хърли прерасна в много повече от обикновен секс.
Тази жена беше интелектуално динамо с неутолима жажда за истината и остър ум, който бързо улавяше несъответствията в буквално всеки спор, движение или философия. Той си спомняше как по време на тази първа разходка му каза: „Щом комунизмът е толкова хубав, защо тогава хората трябва да се карат насила да участват в него? Ако е толкова блестящ, защо тогава те упражняват цензура и контролират пресата? Защо трябва да шпионират собствения си народ?“.