Выбрать главу

Хърли беше готов да поиска ръката й и да се ожени за нея още в този миг, но тя вече два пъти се беше развеждала и беше стигнала до извода, че бракът не е за нея. Неговият живот пък беше пълен с прекалено много лъжи, с късни телефонни повиквания и спешни командировки, в които дългите уикенди се превръщаха в месеци далеч от семейството. И най-лошото, животът му беше изпълнен с прекалено много смърт. В последвалия период тя по някакъв начин беше успяла да накара нещата да заработят в нейна полза. Беше омъжена от единайсет години и привидно беше щастлива, което понякога адски много дразнеше Хърли.

Той пъхна в устата нова цигара и я попита:

— Как е съпругът ти?

Без да го поглежда, тя го тупна по рамото.

— Последния път ми обеща да оставиш ревността си в леглото.

— Казах, че искам да те вкарам в леглото. Не съм споменавал нищо за ревността.

— Ти всеки път искаш да ме вкараш в леглото, което не е нищо ново за мен. Колкото до съпруга ми, той е добре.

— И тази вечер си е вкъщи…

Полет скръсти ръце и се облегна назад.

— Къде е тази вечер не е твоя работа. Вече ти казах, имаме свободна връзка. Той си има любовница и аз имам теб. Докато сме дискретни и докато единият не хване другия, всичко е наред.

Хърли се престори на засегнат от думите й и тя се засмя.

— Има ли други мъже в живота ти? — попита той.

— Вече съм им изгубила бройката. Толкова много бяха… но ти определено си в първата петорка.

Хърли усети как мобилният му телефон в джоба на сакото му извибрира. Извади го и погледна кой го търси. Излезе му неидентифициран номер. Много вероятно беше да е Стансфийлд. Той затвори телефона и го прибра в сакото. Не искаше точно сега да му съсипват хубавата вечер. Погледна пак към жената и я попита:

— Извинявай, за какво говорехме?

— Тъкмо щеше да ми разкажеш за жените, с които спиш в момента.

Хърли се изсмя.

— Освен теб няма други, скъпа.

— Не съм толкова наивна. Добре те познавам. Ти имаш доста силно либидо. Невъзможно е да се държиш като чак такъв светец между нашите срещи.

Той понечи да отговори, когато телефонът отново започна да вибрира. Провери екрана и отново номерът беше неизвестен. Той изръмжа недоволно и отново отклони обаждането. Тези нови телефони направо го побъркваха. Ненавиждаше, че шефовете му можеха да го контролират навсякъде и по всяко време. Беше свикнал да изпада в нелегалност за дълго и да докладва чак дни, седмици, че понякога и месеци по-късно. Тези телефони бяха като каишка на врата му и той си го знаеше още първия път, когато му дадоха апарата. Затвори телефона и го прибра в джоба, после престорено се усмихна.

— Извини ме, скъпа. Мразя ги тези неща.

— Около теб непрекъснато има някаква международна интрига — отвърна тя и хладно се усмихна. — Сигурно е важно обаждане.

— Не е по-важно от теб. — Хвана ръката й. — Каквото и да е, ще почака до утре.

Телефонът завибрира за трети път и усмивката му се стопи.

— Не искам да те виждам такъв — каза Полет. — По-добре се обади. Приключи с това. Ще отида до тоалетната и ще се върна след малко, когато се успокоиш.

Хърли кимна. Тя беше права. Този телефон така го изнервяше, че можеше да убие някого.

— Благодаря ти.

Той извади телефона от джоба и в същото време тя се измъкна от сепарето. Хърли натисна бутона за приемане на обаждането и каза:

— По-добре наистина да е важно.

Гласът от другата страна на линията отвърна:

— Не се дръж като примадона. Не съм те изпратил там, за да не отговаряш на обажданията ми.

Беше Стансфийлд.

— А аз досега добре се оправях и без да ми дърпаш каишката всеки път, когато подухне по-силен вятър. — Хърли се вслуша в продължилата цели пет секунди тишина. Как само мразеше тези проклети телефони. Разговорът вероятно беше прекъснал. Тъкмо се накани да затвори, когато отново чу необичайно ядосания Стансфийлд:

— Нещата се промениха. На сутринта пристигам при теб. Искам веднага да изтеглиш Виктор и момчетата… прибери ги в хотела и им кажи, че съм заповядал да не мърдат от там до второ нареждане. Ясен ли съм?

— Какви ги говориш, по дяволите? Всичко е под мой контрол, не ми трябва помощта ти.

— А на мен не ми трябва твоето мнение. Има неща, които не знаеш. Ще ти обясня утре сутринта.