— Чудесно — похвали го Спаркс. Бяха излезли пред задния изход на хотела. — Дойл, тръгвай с Бари. Притисни го, разбери всичко, което този човек може да ни разкаже за почитаемия мистър Дилкс. Среща по обед на Пикадили, в книжарницата „Хетчард“. Успех! — Спаркс скочи в малък файтон с кочияш Лари, махна веднъж с ръка, по-скоро за поздрав, отколкото като подкана, и изчезна по улицата.
Тази игра едва ли трябваше да се играе по такъв начин. Дойл, оставен да се оправя както може в шест сутринта, преди да е закусил като хората, недоволстваше. После погледна Бари, който не изглеждаше впечатлен от ненадейното заминаване на Спаркс.
— Насам — каза Бари, вежливо докосна с два пръста шапката си и тръгна.
Дойл натъпка остатъка от сладкиша в устата си и го последва. Над източния хоризонт надзърташе зората.
Бари делово преведе Дойл през плетеницата на Ковънт Гардън13, където търговците на плодове и цветя подготвяха сергиите си за търговия през новата година. Прозяващи се цветарки пушеха евтини цигари, притискаха се една в друга, за да се постоплят, и дежуреха на смени пред подносите си. Купувачи, надошли с колички, придирчиво и безкомпромисно избираха измежду предлаганата продукция от зимните градини на фермерите. Сладки аромати, подправящи утринния въздух, караха соковете в стомаха на Дойл да кипят: прясно смляно арабско кафе, топли хлебчета, току-що извадени от фурната, наденички на скара и притоплена шунка, горещи френски кифлички. Гастрономическите му надежди помръкнаха, когато се сети, че е оставил портфейла с всичките си пари в чантата, която Лари точно в този момент отнасяше един бог знае къде. Молбите му към Бари да спре, за да се подкрепят с бърза закуска, останаха отправени сякаш към глух. Ако се съди по неспирните докосвания на периферията на шапката му и многократните леки поклони, изпълнявани с механичната прецизност на фигура от часовникова кула в Дрезден, Бари познаваше добре доста от жените на търговците и бе приятел с необичайно висок процент от продавачките. Няма дим без огън, мислеше си Дойл. Изглежда репутацията на Бари имаше някакво основание.
Пътят ги отведе до спортен салон на малка уличка в Сохо — ниска мръсна тухлена сграда, чиито стени бяха буквално рошави от окъсаните афиши, рекламиращи вече забравени, но епични за времето си схватки на майсторите на юмручния бой. Скрита под слой от сажди мисъл красеше арката над входа на „Възраждането на Гърция“ и уверяваше, че моралните добродетели са постижими само чрез физически упражнения.
В дъното на залата, наклякали в кръг, група борци, боксьори и ентусиасти на физкултурата шумно се забавляваха с игра на зарове. Смачкани банкноти и празни бутилки евтин джин очертаваха зоната, в която заровете трябваше да спрат, след като отскочеха от мръсната стена: тягостна сцена, която явно бе оставила настъпването на не една зора незабелязано. Бари каза на Дойл да чака на безопасно разстояние от групичката — нещо, на което той охотно се подчини — и се мушна в глутницата, за да измъкне онзи, който им трябваше. Само след минута се върна, повел някакъв тип с плоско лице, огромно туловище яка плът, грамадни, голи до раменете ръце, покрити с татуировки на сирени и пирати, вкопчени в последователност от недвусмислени pas de deux. Носът му се бе разстлал хоризонтално по цялата широчина на зяпналата уста — единственият полезен орган за дишане, който му бе останал. Веждите му представляваха истински омлет от зараснала обезобразена тъкан и остри косми, а очите му бяха потънали дълбоко като в дупки от изпикаване в сняг. По брадата му се стичаше струйка добре сдъвкан тютюн. Прическата му бе обезпокоително сходна с тази на Дойл, което подсказваше, че Бари му е бръснар, ако не и доверено лице.
— Искам да те представя на мистър Боджър Нъгинс — бивш шампион в полутежка категория на колонията на Нейно Величество Ню Саут Уелс и Океания — изрече тържествено Бари.
Чудовището хвана десницата на Дойл с двете си ръце и вежливо я стисна. Съвсем лекичко. Дланите му бяха меки и влажни като на притеснена девица. От него лъхаше на талази миризма на джин.
— Артър Конан… — започна Дойл.
Бари прочисти гърлото си с подчертана страст и за всеки случай съпроводи знака си с енергично поклащане на главата малко зад рамото на Боджър.
— … Максуел Трий — внесе Дойл първата корекция, която му дойде на ум.
— Боджър Нъгинс, бивш шампион на Ню Саут Уелс и Океания в полутежка — разпростря се ненужно боксьорът и без да изпуска ръката на Дойл, започна да описва с нея напълно ненужни кръгови движения. — Викай ми Боджър.
13
Лондонски квартал, известен по времето, когато се развива действието в тази книга, с големия си открит пазар на плодове и зеленчуци. — Б.пр.