Уаксилий се облещи от изненада.
— Ако не знаете — продължи Бретин, — това ви дава право на разследване и извършване на арести и на провеждане на правозащитни действия като тези от изминалата нощ.
— Това е… много любезно от ваша страна — заяви Уаксилий.
— Всъщност е единственият начин да оправдаем действията ви, без да поставяме в неудобно положение местния участък. Поисках да бъде издадена заповед със задна дата и ако имаме късмет, никой няма да заподозре, че тази нощ сте действали на своя глава. Освен това не бих искал да работите сам. Този град се нуждае от вашия опит.
— С цялото ми уважение, генерале — рече Уаксилий, — но мнението ви е доста по-различно от предидущото.
— Имам причини да го променя — призна Бретин. — Вероятно знаете, че ми предстои скоро да се пенсионирам. Ще бъде назначен нов констабъл-генерал, но той ще трябва да се съобрази с решението на сената.
— Аз… — Уаксилий не знаеше какво да каже. — Благодаря ви.
— Всичко това е заради доброто на града. Разбира се, имайте предвид, че ако злоупотребите с тази привилегия, тя ще ви бъде отнета. — Бретин кимна сконфузено и се отдалечи.
Уаксилий се почеса по брадичката, загледан след него. Тук ставаше нещо наистина странно. Генералът сякаш бе подменен със съвсем друг човек. Уейн се размина с него, като докосна за поздрав своята късметлийска шапка — тя все още носеше петна от кръв, — и приближи ухилен Мараси и Уакс.
— Вземи — каза и подаде скришом на Уакс нещо увито в кърпа. Оказа се неочаквано тежко. — Измъкнах още един от онези револвери.
Уаксилий въздъхна.
— Не бери грижа — успокои го Уейн — Трампих го за едно много хубаво шалче.
— И откъде взе шалчето?
— От един от нещастниците, които ти гръмна — отвърна Уейн. — Така че не можеш да го наречеш кражба. Вече няма да му трябва. — Изглеждаше горд със себе си.
— С други думи — каза Мараси, — сменил си шалчето на един мъртвец за оръжието на друг. Но тъй като револверът е принадлежал на някой, който вече не е между живите, по същата логика…
— Не се опитвай — прекъсна я Уаксилий и прибра револвера. — Логиката не върши работа, когато се прилага върху Уейн.
— Купих мускалче срещу логика от една гадателка — обясни Уейн. — То ми помага да събирам две и две и да получавам туршия.
— Аз… не зная какво да отговоря на това — призна Мараси.
— Ами това си беше отговор — подсмихна се Уейн.
— Уакс, изглежда, са измъкнали твоя оръжейник от канала — цял и невредим. Не е много щастлив, но поне е жив.
— Някой разбра ли нещо за другите отвлечени жени? — попита Уаксилий.
Уейн погледна Мараси, но тя поклати глава.
— Нищо. Може би Майлс ще знае къде са.
„Ако проговори“ — помисли Уаксилий. Майлс бе престанал да изпитва болка много отдавна. Уаксилий не знаеше как биха могли да го принудят да говори.
Уаксилий имаше усещането, че донякъде се е провалил, след като не бе успял да спаси всички жени. Беше дал дума да върне Стерис и бе успял. Но не бе попречил на по-голямото зло.
Въздъхна, забелязал, че Стерис излиза от канцеларията на капитана. Двама старши констабли й бяха взели показания, след като разпитаха Уаксилий и Уейн. Сега махнаха на Мараси, че е неин ред, и докато крачеше към тях, тя погледна Уаксилий през рамо. Беше я посъветвал да е откровена с тях и да не крие нищо от това, което бяха направили той и Уейн. Освен — ако е възможно — да не разкрива участието на Ранет.
Уейн се приближи до констаблите, които тъкмо закусваха със сандвичи. Те го огледаха подозрително, но от опит Уаксилий знаеше, че скоро ще ги накара да се засмеят на шегите му и ще го поканят да сподели трапезата им. „Осъзнава ли някога какво прави? — зачуди се той. — Или действа инстинктивно?“
Стерис дойде и седна благопристойно срещу него. Беше си сресала косата и макар роклята й да бе скъсана на няколко места и смачкана след двата дни, прекарани в плен, изглеждаше относително спокойна.
— Лорд Уаксилий — каза тя. — Смятам за необходимо да ви поднеса своята благодарност.
— Надявам се, че необходимостта не е твърде обременителна — отвърна Уаксилий.
— Дори да е тъй, то е само защото бях жертва на… обременително пленничество. Бих искала да ви уверя, че не бях докосната от моите похитители. Аз си оставам чиста.
— Поквара и Гибел, Стерис! Радвам се, но нямаше нужда да ми го казваш!
— Напротив — отвърна тя с безстрастно изражение. — Ако, разбира се, държите да продължим с процедурата по ухажването.
— Едва ли това би имало някакво значение. Освен това, струва ми се, че връзката ни е съвсем в начален стадий. Дори не сме обявили пред обществото, че се виждаме.