Уаксилий се качи на влака в Драйпорт. Кракът все още го болеше и той си помагаше с бастунче. Носеше и превръзка на гърдите, докато зарастат счупените ребра. Една седмица не беше достатъчно време, за да се възстанови от това, което бе преживял. Вероятно не трябваше да изоставя постелния режим.
Закуцука по коридора на луксозния вагон първа класа покрай разкошно обзаведените купета. Приближи се до третото тъкмо когато влакът потегляше. Влезе, като остави вратата отворена, и седна на меката седалка до прозореца. Беше закрепена за пода и пред нея имаше масичка на един крак, извит и тънък, фин като женска шия.
Малко по-късно откъм коридора се чуха стъпки. Спряха пред вратата.
Уаксилий бе извърнал поглед към менящия се пейзаж отвън.
— Здравей, чичо — рече той и погледна към вратата.
В купето влезе лорд Едуорн Ладриан, издокаран с фин костюм; подпираше се на изящно кокалено бастунче.
— Как ме откри? — попита той и седна отсреща.
— Разпитахме неколцина от Изчезвачите — каза Уаксилий. — Те описаха един човек, когото Майлс наричаше „мистър Бяла якичка“. Не мисля, че някой от останалите позна теб зад това описание. Доколкото разбрах, водел си затворен живот през последните години преди твоята „смърт“. Ако се изключат писмата до вестниците, касаещи различни политически проблеми.
Това не беше съвсем точен отговор. Бе открил влака и купето въз основа на числата, изписани върху кутията за пури на Майлс, която бе намерил Уейн. Влаково разписание. Всички останали смятаха, че това са композициите, които Изчезвачите са смятали да нападнат, но Уаксилий прозря истината. Майлс бе следил движението на „мистър Бяла якичка“.
— Интересно — призна лорд Едуорн, извади кърпичка от джоба си и си изтри пръстите. Влезе прислужник и остави пред него поднос с храна. Друг му наля вино. Той им даде знак да чакат пред вратата.
— Къде е Телсин? — попита Уаксилий.
— Сестра ти е в безопасност.
Уаксилий затвори очи и се опита да овладее бушуващите в душата му чувства. Беше я смятал за мъртва, загинала в катастрофата заедно с чичо му, а ето, че сега трябваше да преживее отново всичко. Не беше виждал сестра си от много години.
Защо в такъв случай изведнъж осъзна колко много значи тя за него? Не можеше да разбере откъде бяха нахлули тези вълнения в душата му.
Отвори очи. Лорд Едуорн го гледаше, вдигнал кристална чаша.
— Ти си подозирал — каза той. — През цялото време си подозирал, че не съм загинал. Затова толкова бързо си разбрал чие е описанието, което са дали онези негодници. Въпреки че промених стила си на обличане, прическата и дори си обръснах брадата.
— Не трябваше да караш иконома си да ме убива — заяви Уаксилий. — Твърде отдавна е на служба в дома ни, за да повярвам, че са го вербували Изчезвачите. Досещах се, че работи за някой друг, и не ми трябваше много време да разбера за кого. Най-логично бе да е човекът, на когото е служил години наред.
— Ах, разбира се. Но ти не биваше да разбереш, че той е виновен за експлозията.
— Искаш да кажеш — не биваше да оцелея.
Лорд Ладриан сви рамене.
— Защо? — попита Уаксилий и се наведе към него. — Защо ме върна само за да се опиташ да ме убиеш? Защо не остави наследството на някого другиго?
— Хинстън щеше да го получи — каза лорд Ладриан и отпи от чашата. — Но за нещастие се разболя. Планът вече действаше. Нямах време да търся други възможности. Освен това се надявах — очевидно без основание, — че най-сетне ще надживееш детинските си представи за морал. Надявах се да ми станеш помощник.
„Поквара и Гибел, как мразя този човек“ — помисли си Уаксилий, докато в душата му се пробуждаха спомени от детството. Беше заминал за Дивите земи донякъде за да забрави този настойчив глас.
— Дойдох за останалите четири отвлечени жени — каза Уаксилий.
Лорд Ладриан надигна чашата.
— И смяташ, че ще ти ги предам просто така?
— Да. В противен случай ще бъдеш разкрит.
— Ами давай! — предложи почти усмихнато лорд Ладриан. — Някои ще ти повярват. Други ще те сметнат за луд. Нито едните, нито другите ще могат да спрат мен и хората ми.
— Ти вече си победен — заяви Уаксилий.
Лорд Ладриан едва не се задави. Разсмя се и постави чашата на масата.
— Наистина ли го вярваш?
— Свършено е с Изчезвачите — заизброява Уаксилий. — Майлс беше екзекутиран, а аз зная, че ти си го финансирал. Заловихме стоките, които са откраднали, така че няма на какво да разчиташ там. Без Майлс и хората му си обречен.
— Уаксилий, уверявам те, че ние сме далеч от фалита. Благодаря ти за загрижеността. Всъщност не съществува никакво доказателство, което да ни свързва — мен и колегите ми — с влаковите обири. Вярно, наехме помещение за Майлс, но как бихме могли да знаем какво е намислил? В името на Хармония! Той беше уважаван блюстител!