— Жените са при теб.
— И за това няма доказателство. Само твои предположения и нищо повече. Поне половината от Изчезвачите ще се закълнат, че Майлс е изнасилил и убил тези жени. Интересно ми е само как успя да ме откриеш.
Уаксилий не отговори на това.
— Зная, че си разорен — продължи той. — Каквото и да казваш, това е факт. Предай ми жените и сестра ми. Ще помоля съдиите да бъдат снизходителни към теб. Да, ти си финансирал група за грабежи, за да се обогатиш. Но изрично си им наредил да не нараняват никого и не ти бе този, който дръпна спусъка срещу Петерус. Предполагам, че ще отървеш екзекуцията.
— Твърде много неща предполагаш, Уаксилий — каза лорд Ладриан, бръкна в джоба на сакото си и извади сгънат вестник и тънък подвързан с кожа бележник. Постави ги на масичката — вестника отгоре. — Финансирал съм група за грабежи, за да се обогатя? Това ли смяташ, че съм правил?
— Това и отвличането на жените. Вероятно за да изнудваш семействата им.
Последното беше лъжа. Уаксилий не вярваше и за миг, че става въпрос за изнудване. Чичо му подготвяше нещо и като се имаше предвид родословното дърво на тези жени, Уаксилий предполагаше, че Мараси е права. Всичко се въртеше около аломантията.
Беше таил надежда, че чичо му не е замесен пряко в… оплождането. Самата мисъл за това го караше да се чувства неудобно. Може би Ладриан предоставяше жените на някой друг.
„И това трябва да ме успокоява?“
Ладриан почука по вестника. Водещото заглавие бе новината, която обикаляше из града. Къща Текиел на ръба на фалита. Твърде много шум около изгубените им доставки, макар че последната бе спасена. Това, примесено с някои сериозни финансови затруднения…
С някои сериозни финансови затруднения.
Уаксилий плъзна поглед по статията. За Къща Текиел сигурността бе от съществено значение. Застраховка и сигурност.
„Поквара и Гибел!“ — изруга наум той, едва сега направил връзката.
— Серия от внимателно подбрани нападения — каза Ладриан с глас, в който се долавяше самодоволство. — Къща Текиел е обречена. Те са длъжници на твърде много могъщи организации. Нападенията и застрахователните искове разрушават финансовата им стабилност. Акционерите продават акциите им за грошове. Одеве каза, че финансовото ми състояние било незавидно. Това е само защото насочих средствата си към една определена задача. Някога питал ли си се защо нашата Къща открай време изпитва недоимък?
— Защото ти си взел всичко — предположи Уаксилий. — Прехвърлял си средствата в твои начинания.
— Току-що сложихме ръка на една от най-могъщите финансови институции в града — каза Ладриан. — Откраднатата пратка беше върната и докато изкупуваме дълговете на Текиелови, исковете за кражба на имущество ще трябва да бъдат оттеглени. Не съм се съмнявал, че рано или късно Майлс ще бъде заловен. Този план нямаше да успее, без това да се случи.
Уаксилий затвори очи, завладян от отчаяние. „През цялото време съм преследвал кокошкарите — осъзна той. — Докато някой друг е отмъквал конете“. Не ставаше дума за грабежи, нито дори за отвличания.
Всичко опираше до застрахователната измама.
— Стоките трябваше да изчезнат само временно — продължи все така доволно Едуорн. — И всичко сработи чудесно. Благодарение на теб.
Куршумите разкъсваха тялото на Майлс. Мараси гледаше затаила дъх и се мъчеше да не трепери. Време беше да сложи край на детството.
Още изстрели. Отворила широко очи, с изопнати докрай нерви, тя наблюдаваше с ужас как раните му заздравяват. Не би трябвало да е възможно. Бяха го обискирали щателно за металоеми. Ала въпреки това раните се затваряха и усмивката му ставаше все по-широка, налудничава.
— Вие сте глупаци! — викна той на стрелците. — Един ден при вас ще дойдат хората в златисто и червено, носителите на последния метал. И те ще властват над вас!
Нови изстрели. Още куршуми в тялото на Майлс. Раните отново се затвориха, но не докрай. Дори скритите металоеми нямаха неизчерпаем запас от здраве.
— Преклонете се — промълви Майлс, но гласът му бе отпаднал и от устата му се стичаше кръв. — Преклонете се пред Трел и чакайте…
Екна четвъртият залп и този път раните продължиха да зеят. Майлс увисна на въжетата с отворени безжизнени очи, загледан в земята под себе си.
Констаблите се спогледаха объркано. Един изтича да провери пулса му. Мараси потрепери. Майлс бе отказвал да приеме смъртта до самия край на живота си. Гледката бе толкова потресаваща, че тя извърна очи.