— Зашеметяващата ми компания — отвърна безизразно тя.
Беше всичко друго, но не и скромна.
Брайънт се засмя.
— Хм… ще си спестя коментара, защото сега може и да си Ким, но в някакъв момент отново ще бъдеш началство.
Той приключи с храненето и занесе празната си чиния в кухнята.
— Всъщност имам нещо друго наум.
— Какво?
— Среща.
— С теб?
Той се изхили.
— Ще ти се.
Ким се засмя с глас.
— Какъв прекрасен звук. Трябва да го издаваш по-често.
Ким знаеше какво щеше да й каже.
— Отговорът е "не".
— Дори не знаеш за кого говоря.
— Знам и още как — отвърна тя, като подчерта всяка дума.
На излизане от управлението беше мернала Питър Грант.
Той все още работеше в прокуратурата, така че се случваше да се засекат, но откакто се разделиха, тя беше избягвала да говори с него.
Брайънт въздъхна.
— Хайде, Ким. Дай му шанс. Ужасно му липсваш. А той на теб — още повече.
Ким помисли малко и отговори честно:
— Не, никак даже.
— Той те обича.
Ким сви рамене.
— А и двамата бяхте по-различни, когато бяхте двойка. Не бих казал щастливи, но все пак поносими.
— Сега съм по-щастлива.
— Не ти вярвам.
Ким наля кафе и за двамата и те се върнаха в дневната.
— Ким, гледай сега — убеден съм, че съжалява, за каквото и да е виновен.
Ким се съмняваше в това, най-вече защото Пийт не беше виновен за нищо. Вината беше нейна. Винаги беше нейна.
— Брайънт, колко време бяхме заедно с Питър?
— Почти година.
— И колко пъти според теб е оставал да преспи тук?
— Доста.
— Така, а искаш ли да разбереш коя беше причината да се скараме окончателно последния път?
— Ако ти се разказва.
— Само и само за да ме оставиш на мира. Скъсах с него, защото една сутрин той си забрави четката за зъби.
— Шегуваш ли се?
Ким поклати глава и си спомни деня, в който той беше отишъл на работа, тя беше влязла в банята и беше видяла как четката му просто си стои до нейната. Не беше изпитвала такъв ужас при вида на нито едно местопрестъпление.
— Осъзнах, че ако не съм готова да споделя чашата, в която държа четката си за зъби, значи не съм готова да споделя почти нищо друго.
— Със сигурност можехте да поработите над проблема.
— За Бога, това не ти е "Среща с непознат", а ти не си Сила Блек[4]. На някои хора им е писано да срещнат любовта и да живеят щастливо до края на живота си. На други им е писано друго. Това е всичко.
— Просто ми се иска в живота ти да има човек, който да те прави щастлива.
— Мислиш ли, че това ще ме направи по-приятна като колега? — попита Ким и показа, че разговорът беше приключил.
Брайънт разбра какво имаше предвид тя.
— Мамка му, ако беше толкова лесно, аз щях да дойда да живея с теб.
— Ама заповядай, само гледай да не си забравяш четката, за зъби.
— Няма, направо ще донеса чашата, в която през нощта си държа ченето.
— Не, наистина, спри.
Брайънт изпи кафето си.
— Добре, стига толкова любовна игра. И двамата знаем защо съм тук. Ще ми покажеш или не?
— Ами…
— Хайде, престани да ме дразниш.
Тя скочи на крака и се отправи към гаража. Брайънт я следваше по петите. Ким взе своето съкровище от работния плот и се обърна с лице към него. После внимателно махна памучната калъфка, която го предпазваше от външната температура.
Брайънт погледна с възхищение мотоциклетния резервоар за гориво.
— Оригинален?
— О, да.
— Каква красота. Къде го намери?
— В Ebay.
— Може ли?
Ким му го подаде. Беше се ровила шест седмици в интернет, за да намери модела от 1951-ва. Много по-лесно се намираха части за моделите от 1953-та и нагоре. Но тя никога не беше търсила лесното.
Брайънт погали четирите гумени подложки, монтирани от всяка страна на резервоара, и поклати глава.
— Красота.
— Стига ти толкова, върни ми го.
Брайънт й го подаде и започна бавно да обикаля около мотора.
— Това не е ли същият модел, който Марлон Брандо кара във филма "Дивият"?
Ким подскочи, за да седне на работния плот. После поклати глава.
— Не, неговият е от хиляда деветстотин и петдесета.
— Би ли го подкарала някога?
Тя кимна. Карането на "Триумф"-а щеше да бъде за нея като терапия. Моторът "Нинджа" беше вълнуващ и я предизвикваше. Когато го караше, тя удовлетворяваше една своя дълбока нужда — но мотоциклетът "Триумф Тъндърбърд" беше въплъщение на красотата. Самото му присъствие я връщаше обратно към единствените три години, през които беше успяла да почувства някакво подобие на задоволство. Една кратка интерлюдия между основните действия.
4
Сила Блек (1943–2015) — артистичен псевдоним на Приета Уайт, английска певица и актриса, водеща на предаването " Среща с непознат — Б.р.