— Но ако има донор — настоява тя, — ще я направите ли?
— Един момент — струва ми се, че гърлото ми е пълно със слама. — Моят ще свърши ли работа?
Доктор Чанс поклаща глава.
— Обикновено не е необходимо донорът на бъбрек да съвпада идеално, но сестра ти не е обикновен случай.
Докторите излизат и усещам, че майка ми се взира в мен.
— Джес — казва тя.
— Не че предлагам. Просто исках, нали разбираш, да знам — уточнявам.
Вътре в себе си горя също толкова силно, както когато огънят пламтеше в склада. Какво изобщо ме накара да повярвам, че може да ставам за нещо, дори сега? Какво ме накара да помисля, че мога да спася сестра си, когато не съм в състояние да спася дори себе си?
Очите на Кейт се отварят и се втренчват право в мен. Тя облизва устните си. Все още са покрити със засъхнала кръв и това я кара да прилича на вампир. Не мъртъв. Де да беше така!
Навеждам се към нея, защото точно сега тя няма достатъчно сила да накара думите да прекосят въздуха помежду ни.
„Кажи…“ — прошепва само с устни, така че да не привлече вниманието на майка ми.
Отговарям също мълчаливо: „Кажи?“. Искам да съм сигурен, че съм разбрал правилно.
„Кажи на Ана“.
Но вратата се отваря със замах и баща ми изпълва стаята с дим. Косата, дрехите и кожата му вонят на опушено толкова силно, че вдигам глава, очаквайки да видя искри.
— Какво е станало? — пита и тръгва към леглото.
Безшумно се измъквам от стаята, защото вече не трябвам на никого. В асансьора, пред надписа „ПУШЕНЕТО ЗАБРАНЕНО“, запалвам цигара.
„Кажи на Ана“ какво?
Сара
1990–1991г.
По една случайност или може би карма — и трите клиентки във фризьорския салон сме бременни. Седим под сешоарите със скръстени на корема ръце като редица от Буди.
— Лично аз предпочитам Фрийдъм7, Лоу8 и Джак — съобщава момичето до мен, което си боядисва косата розова.
— Ами ако не е момче? — пита жената, седнала от другата ми страна.
— О, тези имена са и ако е момче, и ако е момиче.
Прикривам усмивката си.
— Аз казвам „Джак“.
Момичето присвива очи и поглежда през прозореца. Времето е отвратително.
— „Слийт“9 звучи добре — уточнява разсеяно и наистина го изпробва. — Слийт, прибери си играчките. Слийт, скъпи, побързай, ще закъснеем за концерта на „Уилко“.
Изважда късче хартия и парченце молив от дрехата си за бременни и надрасква името.
Жената отляво ми се усмихва.
— Първото ли ви е?
— Третото.
— И моето. Имам две момчета. Стискам палци.
— Аз имам момче и момиче — осведомявам я. — На пет и на три.
— Знаете ли какво ще бъде този път?
Знам всичко за това бебе — от пола до разположението на хромозомите, включително и тези, които го превръщат в идеален донор за Кейт.
— Момиче — отвръщам.
— О, как ви завиждам! Ние със съпруга ми не разбрахме на ултразвука. Мислех си, че ако чуя, че е трето момче, може и да не изкарам докрай последните пет месеца — изключва сешоара си и го бутва назад. — Избрали ли сте име?
Едва сега се сещам, че не съм. В деветия месец съм, имала съм повече от достатъчно време за мечти, но не съм се замисляла за особеностите на бебето. Мисля за тази дъщеря само в рамките на това, което може да направи за дъщерята, която вече имам. Не съм го признала дори пред Брайън, който нощем лежи с глава на големия ми корем и чака ритниците, които според него оповестяват появата на първата жена в отбора на „Пейтриътс“10. Но пък моите мечти за нея са не по-малко извисени: възнамерявам да спаси живота на сестра си.
— Ще изчакаме — казвам на жената.
Понякога смятам, че е единственото, което правим.
Имаше един момент, след тримесечната химиотерапия на Кейт миналата година, когато бях достатъчно глупава да повярвам, че сме победили съдбата. Според д-р Чанс тя сякаш бе в ремисия и просто трябваше да внимаваме какво ще се случи занапред. За известно време животът ми дори се нормализира: карах Джес на тренировки по футбол, помагах на Кейт в подготвителния клас и дори си вземах горещи вани, за да се отпусна.
И все пак част от мен беше наясно, че неизбежното ще се случи. Тази част преглеждаше възглавницата на Кейт всяка сутрин, дори и след като косата й пак започна да расте на къдрави кичурчета с нацъфтели краища, в случай че отново започне да пада. Тази част отиде при специалиста по генетика, препоръчан от доктор Чанс. Създаде ембрион, за който учените се съгласиха, че ще е идеален генетичен донор за Кейт. Взе хормоните за оплождане инвитро и зачена ембриона, просто за всеки случай.