— Може би трябва да стана Сикс18 — казах му, докато изпразвах последните капки от бутилката с текила, — а ти можеш да си Найн19.
Севън довърши нареждането на чашите.
— Край. Дотук беше.
— Той ме наричаше „Джуъл“20 — промълвих и се оказа достатъчно, за да ме накара да избухна в плач.
„Скъпоценните камъни са просто камъни, подложени на огромна температура и напрежение. Необикновените неща винаги се крият на места, на които на хората никога не би им хрумнало да погледнат“.
Но Камбъл бе погледнал, а после ме напусна, напомняйки ми, че каквото и да бе видял, не си заслужава времето или усилието.
— Преди имах розова коса — обърнах се към Севън.
— Преди имах истинска работа — контрира ме.
— Какво се случи?
Той сви рамене.
— Боядисах си косата розова. А с теб какво се случи?
— Оставих да израсте розовото.
Севън избърса локвичка, която бях направила, без да забележа.
— Никой никога не иска това, което има — заключи той.
Ана седи сама на кухненската маса и яде от купичка зърнена закуска „Голдън Грейъмс“. Съзира ме до баща си и очите й се разширяват, но е единственото, с което издава изненадата си.
— Снощи е имало пожар, а? — казва тя и подушва въздуха.
Брайън прекосява кухнята и я прегръща.
— И то голям.
— Подпалвачът ли?
— Не вярвам. Онзи избира празни сгради, а в тази живееше дете.
— Което си спасил — предполага Ана.
— Правилно — хвърля ми поглед. — Помислих си, че може да закарам Джулия до болницата. Искаш ли да дойдеш?
Тя поглежда надолу към купичката си.
— Не знам.
— Хей — хваща я Брайън за брадичката и я повдига. — Никой няма да ти попречи да видиш Кейт.
— Да, но и никой няма да примре от радост, че съм там — отвръща тя.
Телефонът иззвънява и Брайън го вдига. За миг се заслушва, а после се усмихва.
— Страхотно. Наистина е страхотно. Да, разбира се, че ще дойда — подава телефона на Ана. — Майка ти иска да говори с теб — казва й и се извинява, че отива да се преоблече.
Ана се поколебава, а после ръката й се свива около слушалката. Раменете й се превиват, сякаш ограждат кабинка лично пространство.
— Ало? — обажда се тя, а сетне с тих глас пита: — Наистина ли? Така ли?
След секунди затваря. Сяда, изяжда още една лъжица от закуската си и бутва купичката настрани.
— Майка ти ли беше? — питам и сядам срещу нея.
— Да. Кейт се е събудила.
— Добра новина.
— Да, предполагам, че е така.
Слагам лакти на масата.
— Защо да не е?
Не отвръща на въпроса ми.
— Попитала е къде съм.
— Майка ти ли?
— Кейт.
— Говорила ли си с нея за делото, Ана?
Не ми обръща внимание, грабва кутията от зърнената закуска и започва да навива найлоновата торбичка.
— Развалени са — установява. — Никой никога не изпуска всичкия въздух, нито пък затваря кутията като хората.
— Изобщо някой казал ли е на Кейт какво става?
Ана натиска капака на кутията, за да вкара крайната ивица на мястото й, но не успява.
— Дори не обичам „Голдън Грейъмс“.
При повторния й опит кутията пада от ръцете й и съдържанието й се разпилява по пода.
— Ооох! — извиква, запълзява под масата и се опитва да събере разпиляното с ръце.
Прикляквам на пода до нея и я наблюдавам как тъпче закуската с шепи обратно в кутията. Внимава да не поглежда към мен.
— Винаги можем да купим на Кейт допълнително, преди да се е прибрала — отбелязвам внимателно.
Ана спира да събира и се изправя. Без булото на тази тайна изглежда много по-млада.
— Джулия? Ами ако ме мрази?
Прибирам кичур коса зад ухото й.
— Ами ако не те мрази?
— Въпросът е — обясни Севън предишната нощ, — че никога не се влюбваме в хората, в които трябва.
Погледнах към него, достатъчно заинтригувана, за да направя усилие да вдигна сякаш залепената си за бара глава.
— Значи не съм само аз?
— Не, по дяволите! — оставя на бара купчина чисти чаши. — Помисли си само. Ромео и Жулиета сложили прът в колелата на системата и виж какво им е донесло. Супермен е хвърлил око на Луис Лейн, когато, разбира се, по би му отивала Жената чудо. Доусън и Джоуи… да продължавам ли? Няма дори да започвам за Чарли Браун и малката червенокоска.
20
Игра на думи: на английски jewel (скъпоценен камък) звучи сходно с името Джулия — бел.прев.