Бъч остана да лежи неподвижно на заснежената земя, мъчейки се да си поеме дъх, все още прекалено погълнат от разигралото се преди малко между него и лесъра.
Докато стомахът му се свиваше, той се зачуди къде ли е Рейдж. След като прекъсна връзката между него и лесъра и довърши копелето, Холивуд се запъти към гората, за да се увери, че наоколо не се навъртат още убийци.
Така че май нямаше да е зле да се изправи и да си намери оръжието, в случай че изникнат и други лесъри.
Бъч се надигна на ръце и в този миг забеляза майката и детето в другия край на моравата. Бяха се свили до един навес и отчаяно се притискаха една в друга. По дяволите… беше ги виждал и преди. В клиниката на Хавърс. Това беше същата жена и малкото й момиченце, в чиято стая беше зърнал Мариса в деня, когато го изписаха.
Да, определено бяха те. Момиченцето беше с гипсиран крак.
„Горкичките“, помисли си Бъч. Сгушени така, те изглеждаха като абсолютно всички жертви, които бе виждал като полицай. Очевидно преживяната травма оставяше еднакъв отпечатък върху всички раси — широко отворените очи на майката, пребледнялото й лице и разбитата илюзия, че с живота й всичко е наред, бяха точно това, с което се бе сблъсквал толкова пъти преди.
Бъч се изправи и бавно отиде при тях.
— Аз съм… — Едва не каза „полицай“. — Аз съм приятел. Знам какви сте и ще се погрижа за вас.
Майката вдигна разширените си от тревога очи от разрошената коса на дъщеря си.
Все така тихо и без да се приближава повече, Бъч посочи кадилака.
— Защо не седнете в колата. Ще ви дам ключовете, за да не се чувствате заплашени и да се заключите, ако искате. Аз ще разменя няколко думи с партньора си? А след това отиваме при Хавърс.
И той зачака, докато тя го оглеждаше преценяващо. Прекрасно знаеше какво се върти в главата й — щеше ли той да нарани нея или детето й? Можеше ли да се довери на някого от противоположния пол. Имаше ли друг избор?
Като стискаше здраво детето си, тя се изправи и протегна ръка. Бъч се приближи и постави ключовете на колата в дланта й. Ви имаше още един комплект, така че можеха да влязат в колата, ако се наложи.
Жената се обърна светкавично и хукна към колата, понесла детето си на ръце.
Докато ги гледаше как се отдалечават, Бъч осъзна, че няма скоро да забрави лицето на момиченцето. За разлика от майка си, то беше съвършено спокойно. Сякаш отдавна бе свикнало с подобни прояви на насилие.
Бъч изруга и се затича към къщата.
— Ви, аз съм.
Гласът на Вишъс долетя от втория етаж.
— Тук няма никого. А и не можах да запиша номера на минивана, с който избягаха.
Бъч се наведе над тялото на прага. Мъжки вампир на около трийсет и четири години. От друга страна, те всички изглеждаха на толкова, докато не започнеха да остаряват.
Бъч леко побутна главата му с крак. Беше отпусната като панделка около подарък.
Тежките ботуши на Ви затрополиха надолу по стълбите.
— Още ли е мъртъв?
— Аха. Добре си го подредил… мамка му, от врата ти тече кръв. Аз ли те улучих?
Ви докосна шията си и погледна кръвта по пръстите си.
— Не знам. Двамата добре се сборичкахме в задната част на къщата и един-два пъти не можах да избегна резачката, та може да е от всичко. Къде е Рейдж?
— Тук съм — обади се Холивуд и прекрачи прага. — Претърсих гората. Чисто е. Какво стана с майката и детето?
Бъч кимна към главния вход.
— В кадилака са. Трябва да отидат в болницата. Майката имаше пресни рани.
— Ние с теб ще ги закараме — каза Ви. — Рейдж, ти можеш да се върнеш при близнаците.
— Става. Тъкмо се канеха да отидат на лов в града. Пазете се вие двамата.
Когато Рейдж се дематериализира, Бъч попита:
— Какво ще правим с тялото?
— Да го изнесем навън. Слънцето ще изгрее след няколко часа и ще го изпепели.
Те вдигнаха убития вампир, пренесоха го през занемарената къща и го оставиха до изгнилия скелет на някакво кресло в двора.
Бъч се спря, загледан в изкъртената задна врата.
— Значи този тип се появява в къщата като Джак Никълсън в „Сиянието“16 точно същата вечер, в която лесърите, които от известно време държат мястото под око, решават да нападнат?
16
„Сиянието“ („The Shining“) — филм на ужасите по едноименната книга на Стивън Кинг, признат както от критици, така и от фенове за един от най-страшните филми на всички времена. — Б.р.