— Знам. И повече няма да се налага да го правиш. Искам да кажа, че и сам мога да се справя с него.
Джон го погледна и написа: „Без съмнение“.
Бог знае по каква причина някой в стаята затананика мелодията, с която започваше „Стар Трек“. Още няколко гласа се присъединиха към него, друг пък заговори като Уилям Шатнър:
— Не знам… защо трябва да… говоря така, Спок17…
Насред този хаос отвън се разнесоха тежки стъпки. Господи, звучеше така, сякаш по коридора се задава цяла армия. Джон се намръщи и вдигна глава тъкмо навреме, за да види как Рот минава покрай отворената врата, следван от Бъч и Мариса. Най-отзад вървеше Вишъс.
Защо ли имаха толкова мрачен вид, зачуди се Джон.
Блейлок се прокашля.
— Е, Джон, искаш ли да излезеш с мен и Куин тази вечер? Смятаме да разпуснем у нас. Ще му ударим няколко бири. Нищо особено.
Джон рязко се обърна към него, после се опита да прикрие изненадата си. И все пак — леле! За първи път някой от тях му предлагаше да правят нещо заедно след часовете.
„Става“, написа той тъкмо когато Зейдист най-после влезе в стаята и затвори вратата след себе си.
В полицейското управление в центъра на Колдуел, Ван Дийн се усмихна на ченгето пред себе си, придавайки си нехайно изражение.
— Аз съм стар приятел на Брайън О’Нийл.
Инспекторът от отдел „Убийства“ Хосе де ла Крус го изгледа преценяващо с интелигентните си кафяви очи.
— Как казахте, че ви е името?
— Боб. Боби О’Конър. Израснах в Бостън заедно с Брайън. Той се премести, аз — също. Наскоро се завърнах на изток и някой ми каза, че бил станал ченге в Колдуел, та реших да намина да го видя. Обадих се в управлението, но ми казаха, че никакъв Брайън О’Нийл не работел тук. И нищо друго.
— И защо смятате, че ще получите друг отговор, като дойдете лично?
— Надявах се някой да ми каже какво е станало с него. Говорих с баща му в Бостън — каза, че отдавна не се бил чувал с него, но доколкото знаел, синът му все още работел като полицай. Вижте, нямам никакви задни мисли. Просто се нуждая от някаква информация.
Де ла Крус отпи голяма глътка от чашата с кафе пред себе си.
— О’Нийл беше временно отстранен от длъжност през юли и повече така и не се появи в управлението.
— Само това?
— Защо не ми оставите някакъв телефонен номер? Ако си спомня още нещо, ще ви се обадя.
— Става. — Ван му издиктува някакъв измислен номер, който де ла Крус си записа. — Благодаря, ще съм ви задължен, ако се обадите. Хей, вие сте били партньори, нали?
Другият мъж поклати глава.
— Не, не сме били.
— О! Така ми казаха по телефона.
Де ла Крус взе една папка от отрупаното си с документи бюро и я отвори.
— Мисля, че приключихме.
Ван се усмихна лекичко.
— Разбира се. Още един път — благодаря.
Вече беше на вратата, когато гласът на де ла Крус го догони:
— Между другото, знам, че току-що ми надрънка един куп лъжи.
— Моля?
— Ако наистина му беше приятел, щеше да попиташ за Бъч, а не за Брайън О’Нийл. А сега си разкарай задника от кабинета ми и се моли да имам твърде много работа, за да не се заема с теб.
Мамка му. Сгащиха го.
— Имената се променят, инспекторе.
— Не и неговото. Довиждане, Боби О’Конър. Или както там ти е истинското име.
Ван си тръгна от управлението, като си мислеше какъв късмет има, че човек не може да бъде арестуван само защото задава въпроси за някого. Защото нямаше никакво съмнение, че стига да можеше, де ла Крус щеше да го закопчае с най-голямо удоволствие.
Не били партньори, друг път! Та нали Ван беше чел за тях в „Колдуел Куриър Джърнъл“. Едно обаче беше ясно — дори да знаеше какво бе станало с Брайън… Бъч… или който и да бе О’Нийл, де ла Крус нямаше да му каже нищо. Нищичко.
Навън ръмеше неприятен мартенски дъжд и Ван отиде на бегом до минивана. Благодарение на разследванията си имаше доста ясна представа какво се беше случило с О’Нийл през последните девет месеца. Последният му известен адрес бе едностаен апартамент в една западнала сграда на две пресечки от участъка. Домоуправителят му беше разказал как влезли в апартамента, когато пощата на О’Нийл започнала да се трупа и той престанал да си плаща наема. Мебелите си били там, но било очевидно, че отдавна никой не се е вясвал. Малкото храна, която открили, била покрита с плесен, а телефонът и кабелната телевизия били прекъснати заради неплатени сметки. Сякаш един ден О’Нийл излязъл както обикновено и повече не се върнал.
17
Уилям Шатнър (Капитан Кърк) и Ленард Нимой (Спок) изпълняват две от главните роли в култовия фантастичен сериал „Стар Трек“. — Б.пр.