Бъч го притисна до себе си и изведнъж почувства как му олеква и как по тялото му се разлива усещане за изцеление и умиротвореност. Не че му обърна особено внимание, тъй като в този момент нещо топло и влажно се стече по яката му. Вероятно бяха сълзи, но Бъч не искаше да привлича вниманието му върху тях. Ако наистина плачеше, Ви и така бе достатъчно ужасен от проявата си на слабост.
Бъч сложи ръка на тила му и прошепна:
— Какво ще кажеш аз да се заема със спасяването ти, докато не си оправиш главата? Аз ще се грижа да си в безопасност.
Когато Вишъс най-сетне кимна, на Бъч изведнъж му просветна. Мамка му, беше се докоснал до сиянието, излъчващо се от тялото на приятеля му, и въпреки това не беше обхванат от пламъци. Нямаше и помен от болка. Всъщност… точно така, съвсем ясно усещаше как мракът в него се отцежда от костите и кожата му и се разтваря в бялото сияние на Вишъс. Това беше облекчението, което бе изпитал при допира му и което едва сега забелязваше.
Само че защо не бе лумнал в пламъци?
Изведнъж, незнайно откъде, се разнесе глас:
— Защото така трябва да бъде — мрак и светлина, слети в едно, две половини, събрани в едно цяло.
Бъч и Ви рязко се обърнаха. Скрайб Върджин се рееше над терасата, а черните й одежди не помръдваха, въпреки силните пориви на бръснещия вятър.
— Ето защо не си погълнат от пламъци. И точно затова той те видя от самото начало. — При тези думи тя се усмихна лекичко, макар Бъч да не знаеше откъде бе така сигурен, след като не виждаше лицето й. — Затова съдбата те доведе при нас, Бъч, потомък на Рот, син на Рот. Унищожителят е тук и това си ти. Започва нова ера във войната.
44.
Мариса кимна и като премести мобилния телефон на другото си ухо, прегледа списъка пред себе си.
— Точно така. Трябва ни нещо по-голямо. С поне шест котлона.
Усетила нечие присъствие, тя вдигна глава… И усети, че се вцепенява.
— Може ли… ъъъ… може ли да ви се обадя по-късно? — каза тя в слушалката и затвори, без да изчака отговор. — Хавърс. Как ни откри?
Брат й кимна. Беше облечен както обикновено — спортно сако „Бърбъри“, сив панталон и папийонка. Очилата с рогови рамки, които носеше, бяха различни от онези, които Мариса бе свикнала да вижда на носа му. И едновременно с това — съвсем същите.
— Медицинските сестри ми казаха къде си.
Мариса се надигна и кръстоса ръце на гърдите си.
— И защо си тук?
Вместо отговор брат й се огледа наоколо и тя беше сигурна, че изобщо не е впечатлен. В кабинета й нямаше нищо друго освен писалище, стол, лаптоп и гол дървен под. Е, и купища хартия, всичките пълни със задачи, които тя трябваше да свърши. Кабинетът на Хавърс, от друга страна, беше същински храм на познанието и елегантността. Подовете бяха покрити със скъпи килими, а по стените висяха дипломите му от Харвард, както и част от колекцията му картини от Школата на река Хъдсън20.
— Хавърс?
— Направила си забележителни неща с това заведение.
— Тепърва ни предстои много работа. И това е защитен дом, не заведение. Е, защо си тук?
Хавърс се прокашля.
— Идвам по молба на Съвета на принцепсите. На следващото заседание ще гласуваме предложението за задължителна изолация. Председателят каза, че от една седмица се опитва да се свърже с теб, но ти така и не си върнала обаждането му.
— Както виждаш, имам страшно много работа.
— Но те не могат да гласуват, ако всички членове на Съвета не присъстват.
— Да ме изключат тогава. Всъщност учудвам се, че все още не са намерили начин да го сторят.
— Ти принадлежиш към един от шестте родове основоположници. Според съществуващите закони не можеш да бъдеш изключена от Съвета.
— Колко неудобно за тях! Въпреки това, надявам се и сам разбираш, че тази вечер не мога да дойда.
— Не съм споменал дата.
— Както казах, заета съм.
— Мариса, ако не си съгласна с предложението, можеш да изложиш мнението си по време на обсъждането. Така всички ще те чуят.
— И всички, които имат правото да гласуват, са „за“, така ли?
— Важно е жените да бъдат в безопасност.
Погледът на Мариса се вледени.
— И все пак ти ме изхвърли от единствения дом, който имах, само половин час преди зазоряване. Какво означава това — че оттогава изведнъж си се загрижил за нашия пол или че за теб аз не съм жена?
20
Hudson River School — движение в американското изкуство, възникнало около 1850 г. под влияние на английския емигрант Томас Коул (1801–1848), считан за основател. — Б.р.