След това отметна глава назад, пресуши чашата на един дъх и се отпусна на дивана.
Беше уморен… адски уморен… умо…
Сънят го повали като удар с парен чук, но не трая дълго. Съновидението, както бе започнал да го нарича, го събуди само след няколко минути с обичайната си жестокост и той отвори очи, крещейки. Гърдите го боляха така, сякаш някой бе наврял ретрактор14 между ребрата му. Сърцето му прескочи един удар, а после заби учестено, обля го пот.
Ви разкъса ризата си и погледна надолу.
Всичко си беше наред, никъде не се виждаше зейнала рана. Само дето усещането си остана — ужасното чувство, че е прострелян, почти осезаемият допир на ледените пръсти, които смъртта протягаше към него.
Дишайки учестено, реши, че е приключил със спането за днес.
Остави водката на масата и се отправи към бюрото, твърдо решен да си поприказва задушевно с лаптопа на лесъра.
Когато заседанието на Съвета приключи, Мариса беше като изцедена. В което нямаше нищо странно, тъй като скоро щеше да съмне. Бяха обсъждали надълго и нашироко искането за задължителна изолация, без никой да изрази каквото и да било неодобрение. Вместо това говориха единствено за заплахата от страна на лесърите. Беше очевидно, че когато настъпи моментът да гласуват, не само щяха да подкрепят искането, но ако Рот откажеше да го одобри, Съветът щеше да го сметне за доказателство, че кралят нехае за поданиците си.
Което противниците на Рот умираха да заявят на всеослушание. Част от аристокрацията още не беше забравила всички тези триста години, през които Рот отказваше да се възкачи на престола, и жадуваше да му потърси отговорност.
Изгаряща от желание да си тръгне, Мариса дълго стоя на прага на библиотеката, но Хавърс упорито говореше с останалите членове на Съвета и не идваше. Най-сетне тя излезе навън и се дематериализира у дома, твърдо решена да стои пред вратата на стаята му дори цял ден, ако се наложи, но да поговори с него.
Когато прекрачи прага на имението, тя не повика Каролин, както обикновено, а се качи право в стаята си. Отвори вратата и…
— О… господи!
Стаята й приличаше на гробница. Дрешникът беше отворен и съвършено празен, не беше останала дори една закачалка. Леглото й беше голо — нямаше нито възглавници, нито завивки, нито чаршафи. Картините бяха свалени от стените, а в един ъгъл бяха натрупани препълнени кашони, както и всички куфари „Луи Вюитон“, които Мариса притежаваше.
— Какво… — ахна тя, но не можа да довърши, когато отиде в банята и видя, че всички шкафчета са празни.
Залитайки, тя се върна в стаята си и завари Хавърс да стои до леглото.
— Какво означава всичко това?
— Искам да напуснеш тази къща.
Мариса примига насреща му.
— Но аз живея тук!
В отговор Хавърс отвори портфейла си, извади дебела пачка банкноти и ги разстели на бюрото.
— Вземи ги и си върви.
— Всичко това само заради Бъч? И как точно смяташ да го съчетаеш с искането за задължителна изолация, което представи пред Съвета? Попечителите трябва да са близо до…
— Искането не дойде от мен. А що се отнася до онзи човек… — Хавърс поклати глава. — Животът си е твой. Но да те видя заедно с гол мъж, който току-що бе правил секс…
Гласът на Хавърс пресекна. Той се изкашля и продължи:
— Върви си. Прави каквото искаш. Но аз няма да седя и да гледам как се погубваш.
— Хавърс, това е абсурдно…
— Не мога да те предпазя от самата теб.
— Хавърс, Бъч не е…
— Изложих на опасност живота на краля, за да отмъстя за поруганата ти чест! — каза Хавърс толкова гръмко, че гласът му отекна между четирите стени. — А ти какво направи? Захвана се с човек! Аз… не те искам до себе си. Боя се от гнева, който събуждаш в мен. Той ме тласка към насилие. Той… — Хавърс потрепери и се извърна. — Наредих на догените да те откарат където поискаш и след това да се върнат. Ще трябва да си намериш свои прислужници.
Мариса се вцепени.
— Все още съм член на Съвета на принцепсите. Там ще бъдеш принуден да ме виждаш.
— Не, защото не съм длъжен да срещам погледа ти. А и не бъди толкова сигурна, че ще запазиш мястото си в Съвета. Рот няма да има никакво основание да отхвърли искането за задължителна изолация. Ти ще си необвързана, а аз няма да ти бъда попечител, така че няма да има кой да ти разрешава да излизаш навън. Дори потеклото не е по-силно от закона.
14
Хирургически инструмент, използван за разтваряне на кожа, мускули или друга тъкани, с цел осигуряване на достъп до органа, който се оперира. — Б.р.