Искандр вдигна ръцете на Махит за същия жест… и тя пусна двата си сака, които изтропаха смущаващо на пода. Обзе я ужас. Не се бяха излагали така след първата си седмица заедно.
„Мамицата му“ — мярна се в главата й и в същия миг чу Искандр да казва: „Мамицата му“. Това единодушие не я утеши.
Старателно безизразното лице на чиновничката не трепна. Тя каза:
— Госпожо посланик, аз съм Три стръка морска трева, асекрета и патриций втора класа. За мен е чест да ви приветствам с добре дошла в Скъпоценния камък на света. Аз ще бъда ваша културна асистентка по волята на Негово императорско величество Шест посоки. — Мълчанието се проточи, чиновничката въздъхна тихичко и продължи: — Имате ли нужда от някаква помощ за вашите вещи?
Тейкскаланското име Три стръка морска трева звучеше старомодно: числото в началото беше малко, а съществителното беше наименование на растение, и то какаото Махит не бе срещала досега в ничие име. Всички съществителни в тейкскаланските имена обозначаваха растения, инструменти или други неодушевени предмети, но повечето растения бяха цветя. Морска трева се набиваше в паметта. Асекрета означаваше, че тя не само работи в министерството на информацията, както показваше облеклото й, а е обучена служителка с ранг и е удостоена с титлата патриций втора класа, макар и да не е от най-влиятелните или най-богатите.
Махит задържа ръцете си както ги бе вдигнал Искандр — тъкмо този жест подобаваше, ако ще и да беше бясна от начина, по който го направи — и склони глава над тях.
— Посланик Махит Дзмаре от Станция Лзел. Поставям се на ваше разположение и в служба на Негово величество, дано царуването му бъде като ослепително сияние в пустотата.
Това беше първата й среща със служител на императорския двор и тя използва почтителния израз, който подбра грижливо след обсъждане с Искандр и Съвета, управляващ Лзел: „ослепително сияние“ беше епитетът за императрица Дванайсет слънчеви изригвания в „История на експанзията“, приписвана на Псевдо-Тринайсет реки, най-стария летопис за присъствието на империята в сектора на Станциите. По този начин показваше ерудицията си и уважението си към Шест посоки и неговия пост, но с „пустотата“ отбягваше внимателно всякакъв намек за претенциите на Тейкскалан към онези части от сектора, които не бяха празно пространство.
Не беше лесно да познае дали Три стръка морска трева е схванала скрития смисъл на израза. Тя почака търпеливо Махит да вземе отново багажа си и каза:
— Дръжте здраво саковете. В министерството на правосъдието ви очакват незабавно за разговор относно предишния посланик, а по пътя може би ще се наложи да поздравявате кого ли не.
Чудесно. Занапред Махит нямаше да подценява способността на Три стръка морска трева да говори ехидно или да прояви остроумие. Кимна и когато другата жена се обърна пъргаво и закрачи по тунела, тръгна подире й.
„Не подценявай никого от тях — обади се Искандр. — Щом е културна асистентка, била е в двора през половината ти живот. И си е заслужила длъжността.“
„Не ме поучавай, заради тебе се държах като изнервена варварка.“
„Искаш ли да ти се извиня?“
„А ти съжаляваш ли?“
Не й беше трудно да си представи изражението му: хитро, невъзмутимо като на тейкскаланец, запомнената от холограмите по-пищна уста изви собствените й устни нагоре и малко накриво.
„Не бих искал да се чувстваш варварка. Бездруго ще се наситиш на такова отношение от тях.“
Той не съжаляваше. Имаше нищожен шанс да се е засрамил, но и да беше така, тя не го почувства с ендокринната си система.
Искандр се справи вместо нея през следващия половин час. Махит дори не можеше да му се сърди за това. Той се държеше точно както подобаваше на имаго: хранилище на инстинктивни, автоматични умения, които тя не бе имала време да придобие. Искандр знаеше кога да се наведе при минаването през врати, чиито размери бяха пригодени за тейкскаланци, а не хора от Станциите; кога да се извърне от все по-силната светлина на Града, отразена в стъклата на асансьора, пълзящ надолу по външната стена на космодрума; колко високо да вдигне крак, за да се вмъкне в наземното возило на Три стръка морска трева. Държеше се с ритуалната учтивост на местен жител. След произшествието с багажа беше предпазлив с движенията на ръцете й, но тя го остави да решава колко дълго да прикове поглед в нечии очи, да показва с дребни жестове, че не е чак такава чужденка и варварка, че не е съвсем чужда в Града. Защитна маскировка. Приспособяване, без да се превръща наистина в една от тях. Тя долавяше как погледите се отместват от нея и се вторачват в много по-интересната дворцова премяна на Три стръка морска трева и се питаше колко ли Искандр е обичал Града, щом е овладял толкова добре обноските му.