Ярдли се наведе да ги огледа по-отблизо. Всяка панта имаше по три винта. Най-горният винт на най-горната панта беше различен на цвят от останалите. Двата винта под него бяха сребристи и лъскави, но най-горният имаше матов метален цвят. Ярдли ги докосна и усети разлика между най-горния и другите два. Дали Райън Олсън не е имал винт от същия вид и е сложил различен?
Ярдли направи няколко снимки на пантата и винтовете с телефона си. Щеше да ги покаже на Болдуин и да попита криминалистите от екипа на местопрестъплението дали са ги описали и дали са открили нещо необичайно.
Тя погледна леглото още веднъж и после затвори вратите.
35.
— Бил отново беше тук днес следобед — каза Розалин Майлс и се прозя, а после се обърна настрана в леглото. — Мислеше, че е взел назаем нашата стълба, но аз му казах, че е неговата. Паметта му става все по-зле.
— Чудя се дали да не се обадим на някого — отвърна Джей, без да отмества очи от романа с меки корици, който четеше, докато лежеше до нея. — Човекът от фирмата за аларми миналата седмица, а сега пък това. Бил може би наближава точката, когато се нуждае от болногледач или медицинска сестра.
Когато Джей отгърна на следващата страница, Розалин вече хъркаше. Той завиждаше на способността ѝ да заспива толкова лесно. Депресията го беше ударила силно миналата година, когато майка му почина от сърдечен удар, и въпреки че известно време нямаше сили да стане от леглото, сега имаше нощи, когато го измъчваше безсъние. Все още беше буден, когато най-малкото му дете, Ейб, сънува кошмар и Джей прекара половин час с него, държеше ръката му и сърфираше в социалните мрежи на телефона си с другата си ръка.
Клепачите му натежаха, той угаси лампата, остави книгата на нощното шкафче и след няколко минути заспа дълбоко.
Джей усети върху себе си някаква ръка и се събуди. По тялото му премина адреналин, винаги изпитваше първо страх, когато го събудят от дълбок сън. Той видя лицето на Розалин близо до своето и това го успокои.
— Какво има? — изпъшка Джей.
— Чух нещо…
— Какво?
— Не знам, нещо от кухнята.
— Вероятно Дъг е отишъл да пие вода.
— Ще провериш ли?
— Няма нищо, Роз, затова имаме аларма.
— Шумът беше силен, моля те!
Джей въздъхна, отметна завивката и провеси крака от леглото. Потърка очи и се прозя, а после стана и излезе в коридора.
Дневната беше тиха. Намираше се достатъчно далеч от стаята на децата, за да не виждат, ако лампата светне. Джей щракна електрическия ключ на стената. Всичко си изглеждаше на мястото. Той обиколи дневната и видя няколко играчки до телевизора.
— По дяволите, Ейб — измърмори Джей, докато събираше играчките.
Кошът за играчки беше в стаята за игри в сутерена и той тръгна натам, запали и лампата. Хвърли играчките в коша и се обърна, за да се върне, когато видя, че вратата на банята е затворена. Две от петте му деца спяха тук, долу, и Розалин винаги оставяше вратата на банята отворена, а слабата нощна лампа запалена, за да е сигурна, че те няма да се спънат или да пишкат върху тоалетната чиния.
Джей си помисли, че някое от децата е в банята. Почука леко на вратата, но никой не отговори. В банята нямаше никой. На пода бяха разхвърляни още няколко играчки, той поклати глава и се наведе да ги вземе. Когато се изправи, разряза го огнена болка от рамото до лакътя.
Кръв изпръска стената и някой изскочи иззад завесата на душа. Черният чорап, нахлузен на главата, не позволяваше да се види лицето му, нападателят беше с черна риза и черен панталон. Джей изкрещя, когато ножът отново се насочи към него, и се препъна назад. Острието не улучи лицето му, а се заби в ключицата му.
Като мълния го поразиха ужас, мъчителна болка и прилив на адреналин, Джей Майлс се бореше!
Той се хвърли към нападателя и го улови през кръста, двамата се удариха силно във ваната. Гърбът на нападателя се опря в нея и Джей стовари цялата си тежест върху него. Джей беше по-едър, но другият беше по-силен. Той отблъсна Джей и двамата отново скочиха на крака. Нападателят замахна с ножа, описвайки широка дъга, и за малко не му преряза гърлото. Острието разряза гърдите на Джей и топла кръв потече по ризата му.
Джей знаеше, че ще умре, ако не вземе ножа. Той се помъчи да сграбчи дръжката, но ръцете му вече бяха хлъзгави от кръвта, непознатият обаче имаше латексови ръкавици и хващаше по-здраво. Джей плъзна ръце към острието, стоманата се вряза в плътта му и той изрева от болка, когато се опита да отмести ножа.