— Защо сега, Уесли? Защо започна сега с убийствата?
— Опасявам се, че е по-добре това да остане загадка.
Той блъсна дивана към нея.
43.
Облаците се разпръснаха, разкривайки невероятното синьо небе. Болдуин гледаше как Ортис яде двоен чийзбургер с чили и лук с апетита на човек, току-що спасен от пустинен остров. Чилито капеше по брадичката му и той го бършеше със салфетки след всеки залък.
— Първата дума на дъщеря ми беше „мамо“ — избъбри Ортис с пълна уста. — И затова прекарах целия си свободен ден с нея. Представих го така сякаш правя услуга на жена ми и извеждам бебето на разходка, за да може тя да си върши работата. И през целия ден повтарях „тати, тати, тати“. Отново и отново. В края на деня дъщеря ми казваше „тати“! Не споменах нищо на Ребека и тя ми изпрати съобщение, в което пишеше, че детето казва „тати“, не „мама“. — Той се засмя. — Ако Ребека разбере, ще ми смаже топките…
— Хм — измънка Болдуин, загледан в празното пространство.
— Само това ли ще ядеш? — попита Ортис и отхапа още един огромен залък. — Само сандвич с риба тон?
— Не съм гладен.
— Какво не е наред?
— Онази заповед за обиск на жилището на Уесли Пол. Ако Джесика намери нещо… Искам да кажа… не знам.
— Тревожиш се, че ако намери нещо, ще го изхвърли?
— Ами, не искам да бъда толкова груб, но да. Тя е влюбена, или поне така си мисли.
— Човече, ако е той и щом това ѝ се е случвало и преди, Джесика ще бъде адски вбесена. Този психопат я е намерил, защото е била омъжена за друг психопат, и после я е подмамил да се влюби в него! Я стига! На твое място повече бих се тревожил, че ще го убие. Джесика няма пистолет, нали?
— Не знам. — Болдуин почука с пръст по масата. — Не ме свърта тук. Хайде да отидем да я видим как е.
— Още не съм приключил с яденето.
Болдуин стана.
— Ще те почерпя още един бургер след това. Хайде, тръгваме.
44.
Ярдли скочи в банята и затръшна вратата. Ключалката се превъртя точно когато вратата отхвръкна под тежестта на Уесли. Той я ритна и Ярдли опря гръб във вратата и с всички сили заби пети в пода.
— Джесика, отвори вратата! Искам само да поговорим.
— Телефонът ми е у мен. Ще се обадя на полицията.
— Джесика!
Уесли продължи да рита вратата, краят най-близо до дръжката се пропука, нямаше да издържи. Ярдли си спомни, че не е изваждала револвера от чантата си. Тя грабна чантата и я прерови за оръжието. Стисна го в ръката си, дръпна се от вратата и се вмъкна във ваната. Още два ритника и вратата се отвори.
Ярдли натисна спусъка. В гърдите на Уесли би трябвало да се появи дупка и ризата му да се напои с кръв. Ярдли си го представи ясно, като образен сън. За момент се запита дали го е улучила. Едва когато Уесли се усмихна, тя разбра, че не е успяла. Между тях се установи неизречено разбиране: и двамата знаеха, че Ярдли не може да го убие.
Той поклати глава, самодоволната усмивка не напускаше лицето му.
— Мислех, че ти стиска, ти си най-коравата жена, която съм срещал. Мислех, че ако разбереш, ще ме убиеш. Но родителите ти бяха страхливци. Предполагам, че крушата не пада по-далеч от дървото, а?
— Ще го направя.
— Не, няма — отвърна Уесли и пристъпи напред.
— Уесли — каза Ярдли с паникьосан глас. Револверът се тресеше в треперещите ѝ пръсти. — Не го прави! Не ме карай да те убия.
— Хей, искам само да поговорим. Няма да ме убиеш само защото искам да поговорим, нали? Искам да отида да направя кафе, да седнем на дивана и да поговорим.
— Не се приближавай! Ще те застрелям. Кълна се, че ще го направя!
Той пристъпи една голяма крачка към нея и дулото опря в сърцето му.
— Хайде, направи го.
— Моля те, недей — замоли го тя. Гласът ѝ потрепери. — Моля те.
— Молиш ме? Джесика, никога не съм те виждал да молиш за нещо. Трябва да кажа, че си доста жалка. Мислех те за по-силна. Или онази сила е само твой изкривен огледален вариант за пред другите?
Уесли протегна ръка и сграбчи револвера. В стаята отекна изщракването от освободения предпазител. Главата на Уесли отхвръкна напред от силата, с която Болдуин притисна дулото в тила му.